Откъде да научат българите истински важните неща? | Новини и анализи от България | DW | 24.03.2017
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Откъде да научат българите истински важните неща?

По време на тази предизборна кампания най-големите медии в България не просто не информираха обективно. В много случаи те дори манипулираха съвсем целенасочено - и спечелиха много пари, твърди Иван Бедров в коментара си.

Ролята на медиите в една демокрация е да предоставят на гражданите достоверна и обективна информация и така да им помагат да се ориентират, да участват в дебати по истински важните теми и най-вече - да могат да направят информиран избор. Изпълниха ли българските медии тази задача по време на предизборната кампания? Отговорът е еднозначно НЕ, с малки изключения.

Медийната картина в България от последния месец е следната: политиците са извадени от новините, участията в предизборни хроники струват много пари - до няколко десетки хиляди лева на минута в частните национални телевизии, „безплатните“ интервюта се договорят според размера на платената реклама, а самите медии налагат „горещи“ теми, които нямат нищо общо с важните за страната въпроси. Резултатът е, че най-големите медии не само не изпълняват ролята си, но и пречат на гражданите да направят информиран избор. Като това е дори по-добрият вариант, защото в много случаи медиите съвсем целенасочено манипулират.

Редакцията препоръчва

Имаш ли пари, присъстваш

Изключването на политиката от новините има поне две обяснения. При БНТ и БНР става дума за законови регулации - лоши, но задължителни. При частните медии става дума и за липса на доверие в интегритета на редакциите, и за много пари. От една страна нито една медия не смее да заяви, че ще представя новините така, както преценят журналистите, спазвайки етичните правила, разбира се. Никой няма да им повярва. По-важна в случая е втората причина - повече приходи от политическа реклама. Така най-големият разход на партиите преди изборите е именно медийният. Имаш пари, присъстваш. Нямаш пари, не присъстваш. Без значение кои са важните теми, без значение кой какво има да каже, без значение какъв е общественият интерес.

Така стигаме до парадокса в предизборно време - точно когато хората най-много се интересуват, а и е най-важно да бъдат информирани какви са предложенията на различните кандидати, политиката е извадена от новините. Компенсацията би трябвало да бъде доставена чрез т.нар. дебати, чиито теми и участници се определят по неизвестни, а и вероятно често променящи се критерии. Внушението, че светът се затваря в избора БСП-ГЕРБ, стигна дотам, че хората започнаха да се шегуват дали и прогнозата за времето скоро няма да бъде представяна като сблъсък между тези две партии.

Подмяна на темите

По-големият проблем обаче е в замяната на важните теми с популистки въпроси, които са крайно удобни на най-големите политически сили - онези, които свикнахме да наричаме статукво. Опитите за намеса на Турция в изборния процес са безспорно важен въпрос, но медийното преиграване имаше за цел да потисне всички други теми. И успя. Така българите бяха облъчвани с новата патриотична опаковка на Доган и други ченгета, бяха „страхувани“ с нахалните изказвания на Ердоган и заливани от съобщения за рязкото активизиране на главния прокурор и службите. Но никой не им даде контекст - че Ердоган също е в предизборна кампания и ще говори какво ли не до 16 април. А темите за бъдещето на Европейския съюз и мястото на България в него, за спора на Брюксел с Газпром и интереса на България от по-ниски цени на газа - нищо от това не бе оценено като достатъчно важно за страната.

Иван Бедров

Иван Бедров

Такава медийна среда и такава предизборна кампания е удобна за управлявалите в последните години големи партии. И БСП, и ГЕРБ, и ДПС печелят от това - едните с насаждането на внушението „Нямате друг избор“, а другите с нахалната претенция „Доган ще ни спаси от Ердоган“. А и за да бъде медийната среда такава, каквато е в момента, вината е също тяхна. На фона на всичко това публикуваните през ден предизборни проучвания, „финансирани със собствени средства“, са като дребен детайл. Публиката не научава, че повечето от тези сондажи са платени от някоя от големите партии. Социологическите агенции все пак не са благотворителни дружества.

Преди два месеца Европейската комисия изненадващо включи две изречения за медийната среда в редовния си доклад за напредъка на България по Механизма за сътрудничество и проверка. Тогава прочетохме, че „българската медийна среда се характеризира често с ниска степен на независимост и неефективно прилагане на журналистическите стандарти, което оказва отрицателно влияние върху обществения дебат относно реформите“. Ако някой тогава се е чудел какво точно означава това, в края на тази предизборна кампания вече трябва да е разбрал.

Подобно съдържание