Отделни автобуси - или отделни държави? | Новини и анализи по международни теми | DW | 22.05.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Отделни автобуси - или отделни държави?

Ако на палестинците, работещи в Израел, им забранят да ползват автобусите, в които се возят еврейските заселници, ще се прекрачи една дебела червена линия, отвъд която не може да се скрие ежедневната дискриминация.

Коментар на Торстен Тайхман

Израелският премиер Бенямин Нетаняху е човек на статуквото. Той поддържа една ситуация, която в продължение на десетилетия мълчаливо се толерира от международната общност, а и не застрашава неговата власт. Ето защо Нетаняху гледа да прави колкото е възможно по-малко промени. Тоест - той се намеси в плановете да бъдат въведени отделни автобусни линии за израелците и палестинците не поради лично убеждение, а просто защото нямаше друг избор.

Премиерът е наясно, че ще бъде прекрачена една много дебела червена линия, ако Министерството на отбраната наистина забрани на палестинците, работещи в Израел, на път към дома си да ползват същите автобуси, в които се возят и еврейските заселници. Нищо, че министърът на отбраната Яалон аргументира предложението със съображения за сигурност, а неговото министерство твърди, че палестинците трябвало да се контролират и втори път, на връщане към дома. В крайна сметка предложението, което ще се запомни, гласи: в окупираните територии Израел въвежда отделни автобуси за израелци и за палестинци.

На този фон дори Нетаняху едва ли ще може повече да прикрива всекидневната окупационна действителност. Ето защо от неговия кабинет съобщиха, че премиерът смята предложението за неприемливо и замразява пилотния проект. Но защо едва сега?

Лобито на заселниците в Израел отдавна настоява за отделни автобуси. Депутатът Моти Йогев например твърди, че пътуването в общи автобуси драстично и едностранно влошава „качеството на живот” на заселниците. От ноември миналата година заселниците вече имат и много силен политически съюзник: министъра на отбраната Яалон. Именно той каза преди половин година, че идеята за отделните автобуси трябва да се осъществи. Мигар премиерът Нетаняху едва сега е осъзнал колко неприемливи са неговите планове? И още един въпрос: ако Нетаняху наистина е толкова възмутен от идеята на заселниците и на Яалон, защото тогава само я замразява, а не я отхвърли окончателно?

Дилемата на Нетаняху

Symbolbild Regierungsbildung Israel

Нетаняху иска постепенно отделяне от палестинците. Но как да стане това без да им се правят отстъпки?

Навярно защото неговата привързаност към статуквото го вкарва в сериозна дилема. Нетаняху не иска палестинска държава редом с израелската. Той следва идеологията на баща си, според която цялата земя принадлежи на израелския народ - като негова родина. Но в същото време Нетаняху не иска и другото: израелците и палестинците да живеят в една обща държава. Тогава какво остава? Постепенното отделяне от палестинците, но без да им се правят някакви отстъпки.

Примери за това има и в момента колкото щеш: антитерористичното заграждение или пък бетонната стена, която се издига на много места по границата към Западния бряг на река Йордан. Всички тези заграждения имат за цел да спират палестинските атентатори-самоубийци, тръгнали на злокобна мисия към Израел. Но оградите и стените са вдигнати главно на палестинска земя. А това поражда някои въпроси. Дали това не е начин палестинците да бъдат лишавани от все повече земи и да бъдат затваряни зад бетонни огради, за да бъде по-комфортно на заселниците?

Всички, които мислят, че конфликтът в Близкия изток може да бъде решен по този начин – без никакви политически компромиси – със сигурност ще харесат и идеята за разделените автобуси. А Нетаняху ще се освободи от воденичния камък на този проблем едва тогава, когато най-после посмее да взима истински решения. Международната общност е длъжна при всеки удобен случай да му го припомня.

Редакцията препоръчва