Отговори на въпроса за месец август 2007 | Начало | DW | 26.09.2007
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Отговори на въпроса за месец август 2007

Какво мислите за промените в климата по света? Забелязвате ли промени в България и в своето населено място?

default

Промените в климата очевидно са тема, коята вълнува мнозина и по която всеки има лични впечатления. Затова и редакционната поща донесе изобилие от мнения и коментари, за които ви благодарим. Мария Клисурска от София ни е изпратила интересно писмо, в което набляга на аспекта за неблагоразумното поведение на човека. Ето откъс от него:

“Прекрасната ни планета от десетилетия дава знак, че с климата стават постоянни аномалии, непознати до момента за конкретни георгафски региони и ширини. Фактите говорят, че промените в нашия климат се дължат преди всичко на действията на така наречения биологичен вид Homo Sapiens. В случая видът е всичко друго, само не е разумен. Парадоксалното е, че колкото повече знания трупа и нови умения придобива, толкова по-глупаво се проявява човекът. Разбираемо е, че при първоначалната дейност на тежката промишленост, на голямата химия, на атомните опити ефектът от тяхната дейност не е бил добре известен. Но изминалите 50 – 80 години убедително доказаха изключителната вреда от изброените фактори плюс огромното ползване на въглища, отделянето на вредните емисии газове и от милионите автомобили, използването на обеднен уран в различни точки на земното кълбо. Парников ефект върху целия климат, отровени и унищожени милиони хектари земя, отровена вода, пандемични нови болести – поразяващо е безхаберието на човека! По природа не съм песимист, но няма по-самонадеяно, глупаво и неразбиращо същество от човека. Човекът промени заплашително климатът на Земята и продължава да не разбира с какво го грози това?!

Петко Петков от София също е бил заинтригуван от темата, защото е решил за пръв път да ни напише писмо, макар, че слуша Дойче Веле от дълги години. Радваме се, че нашият въпрос на месеца го е провокирал към такава активност. Ето част от писмото му:

“В разгара на юлските жеги по телевизията излъчиха репортаж от Седемте Рилски Езера. Показваха туристи спасили се от горещините в прохладната планина. Един от тях плуваше в езерото. За пръв път отидох на Езерата преди 33 години. По онова време там имаше табели, които заплашваха желаещите да поплуват с глоба от 200 лева. Това бяха мнохо пари по онова време, но това, което наистина спираше плувците, беше режещия студ на водата в езерата. За последно бях на Седемте Езера преди десет години. Езерата бяха обрамчени с венци от блатна растителност. Явно водите им вече не бяха така студени. А сега изглежда дори стават и за плуване. В устрема си, градим свят, който от една страна руши природата, а от друга е така нескопосно изграден, че всяко отклонение на климатичните показатели предизвиква някаква трагедия. Въобще промените на климата са неизбежни, но ние трябва да носим отговорноста за нашия дял в тези промени. Надявам се ,че щом някога дедите ни са умеели да изграждат света си в хармония с природата и ние или поне нашите наследници ще успеят отново да го направят.”

Така – относително оптимистично – завършва писмото на Петко Петков. С надежда и пожелание, над което, си заслужава да се замислим. Тревогите си от замързяването на климата в София – и най-вече от автомобилното движение в града – изразява Ангелина Сливарова. Ето какви са наблюденията и :

“Всяка година броят на автомобилите в действие се увеличава неимоверно много, а оттам и отровните газове, които се отделят при тяхното действие. София е град с мощен автомобилен поток – в резултат на това се затопля и климата. Особено осезателно това можеше да се наблюдава тази година. Яви се зима без сняг, без студ; пролет и лято – със жега, с високи температури, достигащи 42-43 градуса и суша с многобройни пожари, които унищожиха стотици хилади декари гора и тревни площи.”

Борис Йовчев от София вижда и други отрицателни примери с български адрес. Ето какви:

“Прекрасен пример за нас, българите, е унищожаването на прекрасните ни черноморски курорти – особено на “Златни пясъци” и на нашите природни резервати. Но какво да се прави – нали в името на “да си върнем земята в собствените и граници” си унищожихме земеделието, напоителните ни системи ги предоставихме за разграбване, микроязовирите ги превърнахме в рибарници и сега си скубем косите за унищожения от наводнение град. Запалихме си и горите и дори не отидохме да гасим, добре, че получихме помощ отвън ...”

Г-н Йовчев напомня и за трагедията в цар Калоян и заключава, че няма на кого да се сърдим, тъй като природата си отмъщава за нанесените и злини. Велизар Димитров от София, смята, че няма как България да остане незасегната от глобалните промени в климата, при положение, че природата е била подложена на чудовищна експлоатация. Ето какво смята той по повод наводненията в България :

“Само наивник може да мисли, че непочистените речни корита са причина за залятите десетки села и градове. Това е една от причините, а може би най-незначителната в сравнение с главните, глобални причини. Логично е да си зададем въпроса – накъде върви светът? Сещам се, че по данни на американски институт, презокеанският полет на един самолет изяжда кислорода на едномилионен град за една година. Е, господа политици и безнесмени, дори и утре да спрем да “побеждаваме природата”, колко години ще са нужни, за да се самогенерира? В тази посока инициативите на Ангела Меркел са похвални, но още далеч от необходимото.”

Ако можеха от партията на германските зелени да чуят мнението Ви, г-н Димитров, много биха се зарадвали, защото техните позиции съвпадат почти изцяло с вашите! И те настояват за това, самолетните полети да бъдат ограничени, като се наложат по-високи данъци върху керосина, които да ги оскъпят и направят непривлекателни. За Германия става дума и в писмото на Иван Дичев от София, който също споменава активността на канцлерката Меркел по опазване на климата и в заключение споделя, че е нужно глобално усилие за да бъдат спрени неблагоприятните тенденции в промените на климата. Проф. Светлан Бъчваров от София също ни е написал интересно писмо, в което между другото съобщава, че тематиката за климатичните промени и метереологията го интересуват – така да се каже по наследство – защото е сродник на проф. Марин Бъчваров, един от основателите на Софийския Университет, който след Освобожедението първи започва редовни метеорологични наблюдения в основаната от него Софийска обсерватория в Борисовата градина. Та нашият слушател ни обръща внимание и на това, че не всичко се дължи на човешкото поведение, а зависи и от космични причини като промените в наклона на земната ос, които стват периодично. Ето още част от писмото на нашия слушател :

“Разликите са само няколко градуса, но те са достатъчни например за по-слабото огряване на земната повърхност от слънчевите лъчи, когато земната ос е по-наклонена. И тогава настъпва космическа зима – ледников период. А когато остта е сравнително по- изправена, настъпва космичното лято. Периодът за една пълна промяна е около 30 000 години. Къде сме ние сега? Преди около 15 000 г. е имало ледников период, а сега се долбижаваме да космичното лято. Ето това е съществената причина за затоплянето на климата, за топенето на ледниците в Гренландия и Антарктика, за повишаването на нивото на океаните и моретата.”

Точно на същия феномен, описан от проф. Бъчваров обръща внимание и друг наш слушател – д-р Евгени Панайотов от София: Ето редове от писмото му :

“По мое съвсем скромно мнение, това съобщение на астрономите обяснява до голяма степен всички описани в древните летописи катастрофални промени на климатичните условия на земята. Съвременните изследвания сигурно установяват и известно влияние на “озоновите дупки”, но те не са причина за промените. Според това съобщение, на известно число /вероятно стотици години/ ще настъпи захлаждане и ледников период.”

Друг наш редовен слушател проф. Петър Галанов обръща внимание и на друг фактор, който го тревожи:

“У нас за съжаление съществува бездействие на властите и средствата за масова информация при оценка на екологичните вреди, които се нанасят на атмосферата от екстремно изсичане на горите за отопление и за износ на дървесина. Няма национална политика и стратегия за използване на алтернативни източници на енергия. Не се стимулира икономически използването на слънчеви генератори и други алтернативни източници на енергия.”

Желание за предприемане на по- активни действия в защита на природата и климата личи и от писмото на Ценка Дюлгярова от Троян, както и на Атанас Иванов от София, който не разбира, защо не се предприемат по-активни мерки срещу безконтролното изсичане на горите, Виктория Ненова от София се вълнува от порочната практика на строителите, които унищожават и малкото зелени площи в столицата, А Стефан Димитров се радва, че живее срещу Западния прак, чиито гори пречистват въздуха и го правят по-влажен. Много различни гледни точки и аспекти има в писмата ви, уважаеми слушатали, нама да успеем да споменем всички, но ви благодарим за интересните мнения. Ето сега и наградените за август:

Първа награда получава Мария Клисурска от София. Тъй като тя ни е писала по електронна поща, я молим да ни изпрати и пощенския си адрес, за да си получи наградата! Вторите награди са за Петко Петков – за него важи същото,както за г-жа Клисурска, и проф. Светлан Бъчваров. Третите награди отиват при Евгени Панайотов, Петър Галанов и Ангелина Сливарова. Честито!