Отвращаващият номер на българските политици | Новини и анализи от България | DW | 21.05.2019

Посетете новия уебсайт на ДВ

Разгледайте новия дизайн на dw.com. Все още не сме готови. Вашите впечатления ще ни помогнат да подобрим новия вид на уебсайта.

  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Отвращаващият номер на българските политици

Както се видя, политиците в Австрия също не си поплюват. И те послъгват. Но като ги хванат, измъкване няма. За разлика от България, където номерът на политиците винаги минава, колкото и да е плосък. Ето защо:

Коментар от Ясен Бояджиев:

Допреди три дни Австрия беше само пред избори за Европейски парламент. 24 часа по-късно, след като всички научиха какво представлява един от управляващите политици, вече се задаваха и избори за национален парламент. Защото, както каза австрийският президент, „всеки австриец заслужава правителство, в което да има доверие“.

В страната на неограничените възможности

В България подобни самопризнания сме чували много пъти. А и тук скандалите с политици са несравнимо повече. Примерите напоследък: имоти на безценица, спестени данъци, укрити доходи, лични имения под формата на „къщи за гости“. Тук депутат с дребни спестявания и стар опел може за нула време да се превърне в милионер с бизнесимперия, а политик (разпределящ „порциите на властта“) - в собственик на ТЕЦ и пристанище. И то без нито една институция да се впечатли.

В България след подобни разкрития не следва нищо (освен някоя "пречистваща" оставка). Българската политическа система явно е много по-„устойчива“ от австрийската, на българските политици „стабилността“ им е по-скъпа.

Затова и появилите се в нея пукнатини старателно се замазват, като „замазката“ е забъркана  основно от лъжи и измислици за отвличане на вниманието и заблуда на публиката. Този номер, разбира се, е отвращаващ. Но заедно с това е и толкова комично плосък, че ако човек намери сили да се дистанцира, може славно да се позабавлява. Особено в предизборни периоди като сегашния.

Редакцията препоръчва

"Преценка за наличие на предпоставки"

Всички отдавна знаят например, че на премиера най-любими са му магистралите - телевизиите те снимат, можеш на воля да се похвалиш и да се изкажеш по всички въпроси. Но за двайсетина дни два пъти да ходиш да инспектираш една и съща магистрала на едно и също място е доста смешно. А още по-смешно е, че между двете инспекции обещаният срок за завършване на магистралата като по чудо се съкрати с една година.

Президентът пък заяви, че е време да се порови в задграничните и офшорни сметки и имоти на политици. И главният прокурор веднага пое топката - с писмо, разпространено до медиите, поиска от ДАНС, "без забавяне и с максимална конкретика", да му предостави цялата налична информация „за недекларирани сметки, имущество на значителна стойност, притежавано лично или чрез други лица, участие в търговски дружества или офшорни компании, както и недекларирани разходи или инвестиции в чужбина“ на хора, заемащи висши публични длъжности. Информацията била нужна за "извършване на преценка за наличие на предпоставки за упражняване на правомощията на прокуратурата". Дори само последното изречение звучи като виц, но и цялото писмо е голям майтап. Авторите му искат да внушат, че правят нещо, но постигат точно обратния ефект. Защото в нормалните държави такива искания не се разпространяват по медиите, а съответните служби не си колекционират такава информация до поискване. И защото от писмото възникват неудобни въпроси като: ако разполагат с подобни данни, защо досега службите не са ги пратили на прокуратурата; и какво е чакал главният прокурор цели шест години и половина. Иначе, както в много други случаи, без никаква „преценка“ е пределно ясно, че „наличие на предпоставки“ е имало и ще има. Не и обаче „упражняване на правомощията“. Е, може предизборно да извадят някой „сигнал“, но от това няма да последва нищо. Единственият досега известен подобен случай - казусът „Бисеров“ - завърши с оправдателни присъди на три инстанции. Сега засегнатият съди прокуратурата за нанесени вреди и най-вероятно ще я осъди.

Кой ще връща парите

Гръмко започналите проверки за имотите на занижени цени междувременно потънаха в забрава. Което не е странно, като се има предвид, че проверяващи и проверявани са свързани и зависими едни от други. И че проверяващите се проверяват взаимно, след като години наред са си затваряли очите за нарушенията, вместо да ги разкриват (каквато им е работата). Също като при „къщите за гости“. Сега уверяват, че облажилите се ще бъдат наказани и ще връщат парите в специален фонд. От който пък щели да се плащат задаващите се европейски санкции. Но пак се майтапят. Защото такъв фонд изобщо няма. А и се оказа, че методиката за налагане на санкции по източваната европрограма е обявена от съда за нищожна заради драстични разминавания с изискванията на закона - забравили дори да ѝ сложат дата на издаване. Тъй че най-вероятно не само няма да има нови глоби, но и част от старите ще трябва да се връщат на глобените. Милионите на ЕС пък, както винаги, ще ги връщат данъкоплатците.

"Нали за това се борихме - съдебната власт да е независима"

Президентът започна консултации за предстоящия избор на нов главен прокурор, за да се намери отговор на "обществените очаквания за ясни критерии и прозрачни процедури". Пръв бе поканен сегашният главен прокурор, за да каже след това, че консултациите „могат да се изтълкуват като оказване на натиск върху Висшия съдебен съвет (ВСС)“. И тълкуванието не закъсня: "Не одобрявам, че някои от властите се опитват да се бъркат в независимата съдебна система. Нали за това се борихме - съдебната власт да е независима“, заяви премиерът.

Ясен Бояджиев

Ясен Бояджиев

И двамата се шегуват. Защото действителността е съвсем друга. Достатъчно е да припомним само SMS-кореспонденцията на премиера с членове на ВСС, прочутата реплика „Ти си го избра“, както и обстоятелството, че непробиваемото мнозинство във ВСС, без никой да му оказва какъвто и да било натиск, винаги гласува каквото каже главният прокурор. Тъй че - наистина голяма борба падна. И в резултат от нея, каквито и да са „обществените очаквания“, мачът вече е свирен, а новият главен прокурор ще бъде избран (ако още не е) по образ и подобие на стария.

Защо номерът минава

Както се видя, политиците в Австрия също не си поплюват. И те послъгват. Но като ги хванат, измъкване няма. Защо обаче в България номерът на политиците винаги минава, колкото и да е плосък? Защото, първо, институциите, които трябва да въведат ред, не правят нищо, докато не получат нареждане от същите тези политици. И второ, защото по-голямата част от публиката си трае, не ѝ пука или въобще не разбира за какво става дума. Но пък е готова да се хване на всяка глупост, която ѝ подхвърлят. Затова „всеки австриец заслужава правителство, в което да има доверие“. Което не може да се каже за всеки българин.

Подобно съдържание