Отварянето на досиетата - голямата мърлявина | Новини и анализи от България | DW | 11.04.2007
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Отварянето на досиетата - голямата мърлявина

Комисията по досиетата вече проведе първото си заседание и за съжаление смятам, че оттук-нататък работата й едва ли ще среща особен новинарски възторг. Комисия като една от многото – поради многото компромиси, които се допуснаха по отношение на ДС и същинското преосмисляне на миналото, на репресивния апарат в България. Мирела Иванова от София.

default

Ако след 18 август, когато изтича законовия 8-месечен срок за предаване на архива от различните ведомства, се окаже, че някое от тях не е представило всички данни, ще бъде дадено на прокурор. Това каза шефът на комисията по досиетата Евтим Костадинов след първото й заседание. Архивът, който трябва да бъде предоставен, е 7 км, а общата дължина на всички документи е 16 км, уточни Валери Кацунов от ДСБ. Из новините на в. 24 часа

Всичко в годините на преход у нас напомняше на една голяма мърлявина и щем не-не щем ние бяхме замесени, оцапани, омерзени от този факт. Цялата джаста-праста, куче влачи-диря няма и тям подобни обществени стратегии омаловажиха успехите, които все пак някакси постигнахме – по точно е да се каже замърляха ги, прокудиха сума ти качествени хора от страната, заблатиха живота и създадоха атмосфера на циничен непукизъм сред по-голямата част от останалите тук българи. Не са празни горчивите констатации, които изричам – и примерите, които ми идват наум, за да ги уплътня с конкретно съдържание ме връхлитат отвсякъде, и от най-ниското – и от най-високото. Душата ми се размирисва като запалените бали със софийски боклук на сметището край Цалапица и сигурно не съм единствената, която се пита: е, как най-сетне не се намери решение на високо политическо и управленско ниво за този не просто болен, но вече и опасен проблем? Не може в сблъсъка на икономически интереси и подливаници на вода, и извиваници на ръце да се стигне до там, че зорлем да си докараме екологична катастрофа. Обаче може. Може и дълговечно да трае всеобщото безчинство в софийската “Топлофикация”, кожодерството, немокаетлъка, непроумяемо е как държавата съвсем замязва на разграден и разграбен двор, та тя не е ли от месеци вече членка на Европейския съюз. Но когато се заговори по тази тема, управляващите прибягват към абстракциите на клишетата и перфидната им способност да замърлят всеки ясен отговор, всеки отговор въобще.

Средоточие на казаното дотук все пак си остават досиетата – каквито и километражи днес да се цитират, ясно е че издънката е пълна и окончателна. Не се стигна до нито една от двете категорични позиции – или всички досиета да се отворят, или всички досиета да се унищожат. Олюляването, клатушкането, балтавенето през годините деморализира и зарази с морални дефицити и язви българските граждани, омота ги във всеобща някаква доносническа паяжина, разгради здравите им представи за добро и зло. Повече от тъжно е, че не се създаде обществена нетърпимост към хората, топили, накисвали, съсипвали съдбите на други хора. Омешаха се същински доноси с произведени постфактум за политически цели доноси, и пак всичко стигна до характерната за нашите земи голяма мърлявина. От всичките седем, осем или сто и осем километра по трасето изпадна най-същностното, справедливостта и възмездието. Тъкмо те ни липсват насъщно, и ни липсваха по време на целия мъчителен, сбъркан наш преход – затова бе и мъчителен, и сбъркан. Наш си.