Острото жило на карикатурата | Новини и анализи от Европа | DW | 13.01.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Острото жило на карикатурата

Сатирата винаги е била опасна форма на изкуство. Творците от минали векове също са рискували живота си, но това рядко ги е карало да изпуснат острия меч на карикатурата и да капитулират пред силните на деня.

Сатирата винаги е била опасна форма на изкуство. Затворът и заплахите за физическа разправа обаче не са спирали писатели и карикатуристи да жигосват силните на деня или обществени нрави и пороци. Защото Те се наричат "Гнездо на оси", "Таралеж" или "Коприва", а имената ясно сочат, че съдържанието се опитва да причинява болка. Художниците с удоволствие забиват жилото на острата ирония в плътта на самодоволни граждани или монарси. Сатиричните списания от 19-и и ранния 20-и век изпълняват една и съща поръчка, макар да използват различни творчески методи. Обществото обаче е трябвало да свикне с тази нова форма на обществена критика. В началото почти никой не купувал сатиричните списания. Някои от тях престанали да излизат още след 3 или 4 издания.

Стрели срещу силните на деня

Първото сатирично издание, което има успех сред широки слоеве на населението е списанието "Le Caricature". То се появява през 1830 година в Париж и предлага смесица от карикатури, истории, разказани със снимки, както и хапливи текстове. Списанието се печата на евтина вестникарска хартия, но привлича вниманието със своите сполучливи шаржове. Те са разположени между текстовете и приличат на цветни литографии - способ, станал възможен благодарение на нов печатарски метод, използван дотогава само от художниците. Издател е Шарл Филипон, търговец на хартия, график и сътрудник на една Парижка художествена галерия.

Karikatur von Honore Daumier

Богат гражданин, който се изживява като цар. ( карикатура от сп. "La Caricature" от 1834)

Негов най-близък сътрудник е Оноре Домие, творец с гениални идеи, чиито рисунки се превръщат в огледало на политическите събития във Франция. През 1832 година Филипон основава ново списание "Le Charivari". "И двете списания са се продавали като топъл хляб. В лицето на Домие, Филипон открива художник, който успява много верно да напипа пулса на времето", казва историчката от университета в Йена Луиза Райхщетер, която изследва историята на европейските сатирични списания в периода между двете световни войни.

Новите френски списания веднага намират и последователи в цяла Европа. "Известното английско списание "Punch" например в началото има подзаглавие "London Charivari", пояснява Луиза Райхщетер за Дойче Веле. "Много издания копират това френско списание и носят същото подзаглавие. Същото се отнася и до германското списание "Kladderadatsch", чията поява е свързана със с революционните събития в Германия от 1848 година. То също заимства много неща от революционните френски списания.

1. Weltkrieg - Kriegspropaganda

Дръзка представа: френският президент Поанкаре натупва германския кайзер Вилхелм II

Любими мотиви на френските карикатуристи са кралят и неговите придворни, както и френската буржоазия. Карикатуристите открито иронизират господстващата класа. Само в Англия кралят е табу за карикатуристите. Сатиричните списания на Острова предпочитат да се занимават с враговете от континентална Европа. Армията също е сред любимите мишени за стрелите на карикатуристите.

Сатириците живеят опасно

Управляващата благородническа каста във Франция обаче не се шегува. На 14 ноември 1831 година издателят Шарл Филипон е изправен пред съда за обида на краля. Той е оправдан, но малко по-късно основният му сътрудник Оноре Домие е осъден на шест месеца затвор. "Той е обвинен за своите смели карикатури, които разчупват обществените табута. Все пак властите не му забраняват да упражнява професията си. След като излиза от затвора, той продължава да публикува карикатури, но осъзнава, че свободата и либерализма на реставраторска Франция не са достатъчни, за да гарантират свободата на сатирата и на печата", казва Луиза Райхщетер.

Deutschland Geschichte Presse Zensur Karikatur auf die Pressezensur

Цензура в Кайзерова Германия - карикатура от сп. "Klddderadatsch" от 1860 година

19-и век е време на разцвет за сатирата и на хумористичните политически списания в Европа. В Швейцария започва да излиза "Nebelspalter", в Австрия - списанието "Kikeriki", а в кайзерова Германия - "Ulk", "Berliner Wespen" и "Leuchtkugeln". През 1848 година на вестникарския пазар в Берлин се появява хумористично-сатиричният седмичник "Kladdaradatsch". Списанието се радва на голям тираж. През 1923 година то е продадено на индустриалеца Хуго Щинес. Политическите последици от това се оказват доста сериозни: съдържанието става все по-дясно и консервативно, а карикатурите - все по-антисемитски.

Карикатурите и политиката

Мюнхенското списание "Simplicissimus" става, заедно с "Kladdaradatsch", едно от най-утвърдените оръжия на сатиричния печат в Германия. Близо 50 години то упражнява остра обществена критика. Издателят Алберт Ланген отпечатва първия брой в 480 000 екземпляра, но успява да продаде от тях едва 10 000. Независимо от това, списанието бързо се превръща в нещо като институция в тогавашна кайзерова Германия. То е антиклерикално, антифеодално и демократично, с което се превръща във форум на най-значимите литератори от времето преди Ваймарската република. Когато през март 1933 година нацистки отряд на SA опустошава редакцията, списанието се преориентира към националсоциализма - това е и краят на амбициозното сатирично издание.

Karikatur von Honore Daumier

Карикатура на Оноре Домие: "Мечтите на руския цар Николай I (1825-55) да потопи френско-английския флот

След Втората световна война на мода в Европа излизат комиксите. През 1959 години в Париж е основано списание "Pilote". Главният му карикатурист Рене Госини по-късно става световноизвестен с комиксите си за Астерикс и Обеликс. Предшественикът на "Charli Hebdo" - "Hara-Kiri" също започва да излиза от печат в началото на 60-те години. През 1962 година в Германия започва да излиза списанието "Pаrdon". Френските карикатуристи вървят по стъпките на известните си предшественици Филипон и Домие. Карикатурите им са провокативни и нарушават всички табута.

"Свободата на печата загива, ако не се ползва"

Най-влиятелното и известно сатирично списание обаче си остава "Le Canard enchaine". От 1915 година насам, тоест от вече сто години, списанието жигосва силните на деня с хапливи коментари, карикатури и политическа сатира. "Свободата на печата загива, ако не се ползва" - под това мото редакцията на списанието опазва опазва своята смела традиция, напук на всички съдебни процеси за обида, заведени срещу него.

"Традицията на "Le Canard enchaine" е свързана до голяма степен с яростта срещу собствената гилдия - т.е. срещу печата, голяма част от който се проявява крайно конформистки по времето на Първата световна война. Списанието тогава критикува еднакво остро както лявата, така и дясната преса, защото с бори за създаването на истинска независимост", казва историчката Луиза Райхщетер. И до днес списанието отстоява тази традиция. Междувременно "Le Canard enchaine" излиза в 500 000-ен тираж.

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание