1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
История

Когато откраднаха "История славянобългарска"

Кристофер Неринг
8 февруари 2019

Трябва им повече от десетилетие, но в крайна сметка все пак успяват: в края на 1985 година сътрудници на ДС "прибират" в България Паисиевата "История славянобългарска". Да си припомним за прословутата операция МАРАТОН:

https://p.dw.com/p/3D0E2
Снимка: BGNES

„Цивилен изкуствовед" - в годините на НРБ това иронично обозначение взимаше на подбив офицерите от ДС, които се месеха в културата. Германският историк Кристофер Неринг, който дълго време е изучавал архивите на ДС, припомня една история от онова време. История за „История". Авторът изрично се позовава на разследването на българския журналист Христо Христов по темата.

През 1970-те години комунистическият режим в България предприема тактически завой в политиката си към Българската православна църква. На мястото на доскорошните сталинистки репресии идва по-мекият модел: внедряване на агенти, които да направляват църквата. В резултат тъкмо от тази тактика през 2011 година се оказа, че 11 от общо 15-те митрополити в БПЦ са били нещатни сътрудници на ДС. Тъкмо в техните досиета се появиха и първите следи от операция МАРАТОН.

С разрастването на агентурната мрежа вътре в БПЦ постепенно в центъра на вниманието попада българският Зографски манастир в Света гора - обект ЦИТАДЕЛА. След падането на военната хунта в Гърция изведнъж се появяват много благоприятни условия - или, според жаргона на ДС, „оперативно-агентурна обстановка".

Ролята на Людмила Живкова

През 1970-те години в Зографския манастир са останали едва десетина монаси. През 1976 пожар унищожава южното му крило и целият манастир става много труден за поддържане. Държавна сигурност в продължение на години работи над инвентарен списък за манастира, в който влизат ръкописи, златни монети, различни скъпоценности. Целта е всичко това „сигурно да се прибере България". В дъното на цялото новопоявило се въодушевление около реликвите и антикварните предмети стои не друг, а лично Людмила Живкова - дъщерята на партийния и държавен ръководител Тодор Живков.

По онова време един елитарен кръжец около Живкова изведнъж открива любовта си към културата - такава, каквато те я разбират. История, антикварности, мистика и окултизъм - ето какво им е по сърце. Като започнеш от траките, които се превръщат в златна мина за любимеца на Живкова Александър Фол, минеш през Петричката врачка баба Ванга и стигнеш чак до будизма - този пъстроцветен кръжец практикува какви ли не хобита, които много трудно се помиряват с официалната идеология.

За новизбликналия интерес към историята на България си има и съвсем конкретна причина. През 1981 година се отбелязва 1300-годишнината от основаването на Първото българско царство, а за режима това е отлична реклама. Живкова е избрана за председателка на Комитета за изкуство и култура, а по този начин автоматично поема и ръководството на всички тържества за 1300-годишнината. Тя провежда нещо, което днес се нарича „имиджова кампания": опитва се да популяризира в чужбина българската история и култура. И точно тук на сцената излиза Държавна сигурност.

През 1972 година Политбюро е наредило да се издирват и „закрилят" български културни ценности в чужбина. За тази цел към Първо главно управление на ДС (ПГУ) е създаден специален отдел 14, наречен „Културно-историческо разузнаване" (КИР). Група офицери започват да издирват български културни ценности в чужбина и да планират тяхното „завръщане". Според тяхната аргументация, така тези ценности се предпазват от увреждане, унищожаване и изчезване. На челно място в списъка е Паисиевата „История славянобългарска".

Отговорност за операцията носи полковник Христо Маринчев, който работи в Министерството на външните работи, легендиран в Отдела по въпросите на БПЦ. Благодарение на свои доносници той добре знае с какво разполага Зографският манастир.

Паметникът на Паисий Хилендарски в Банско
Паметникът на Паисий Хилендарски в БанскоСнимка: BGNES

През 1983 година вече има конкретни планове за кражба на "Историята" - под кодовото наименование „специално мероприятие МАРАТОН". Маринчев възнамерява официално да посети манастира и в подходящ момент да подмени "Историята" със специално изработено копие. Макар че всичко е готово, операцията се отлага. Година по-късно Маринчев възобновява плановете. Този път той смята да отиде в манастира заедно с българския посланик в Атина Петър Славчев и да вземе "Историята" уж за реставриране в България, където тя да бъде подменена с копието. Тук обаче възниква политическа интрига. Илия Петров, български генерален консул в Солун, възразява срещу операцията, защото се смята за пренебрегнат. В крайна сметка опитът да бъде извършена кражба на гръцка територия с участието на българския посланик в секретна мисия отново се проваля.

Едва третият опит, през декември 1985 година, се увенчава с успех. Двама оперативни работници от резидентурата на ПГУ в Солун, Венцислав Агаин и Иван Генев, отиват в Зографския манастир и подменят оригинала с донесеното копие. Твърди се, че Генев е изнесъл "Историята", скрита под дрехите си, а после я изпратил с дипломатическа поща в София.

"Хубаво", казал Живков. И толкова.

След повече от десетилетие Държавна сигурност най-после успява да изпълни задачата. Отрезвяването обаче идва бързо. Людмила Живкова е мъртва вече от няколко години, а възторзите около културните ценности отдавна са отшумели. „Хубаво" - само това казал Тодор Живков, когато министърът на вътрешните работи Димитър Стоянов му показал "Историята". Едно вдигане на рамене - и това е всичко? Една кражба, планирана с толкова много усилия - а сега никой не се интересува от откраднатото? Нещо повече - трябва да се заличават следите. А оригиналът нито може да се изложи, нито може да се предаде на други институции, защото няма как да се обясни как точно "Историята" е попаднала в България. Ето как ръкописът изчезва в хранилище на 14-ия етаж на ПГУ, където се съхранява при много лоши условия. По някое време "Историята" внезапно се оказва в сейфа на шефа на разузнаването. Такива са разбиранията за „опазването на културно-историческото наследство"…

Както много други сюжети от времето на комунистическия режим, и тази история се въртеше в различни версии, още преди разследващият журналист Христо Христов да я публикува в нейната цялост. През 1992 година журналисти за пръв път писаха, че ДС е откраднала „История славянобългарска". Към средата на десетилетието слуховете се множаха, после започна една игра на котка и мишка, в която участваха стари ченгета.

През 1996 година тогавашният директор на Националния исторически музей Божидар Димитров съобщи, че непознат е предал в музея оригиналната "История", увита във вестник. И съвсем забрави да спомене, че той самият е бил нещатен сътрудник на същия онзи 14-и отдел на ПГУ. По-късно се разбра, че тогавашният шеф на външното разузнаване Бриго Аспарухов, който намерил "Историята" в своя сейф, се спазарил с Димитров за нейната чудодейна поява в музея.

Така десет години след кражбата на оригиналната „История славянобългарска" възникна една доста нелицеприятна политическа главоблъсканица, която бързо прерасна в дебата дали оригиналът да бъде изложен в музей в София или пък да бъде върнат на манастира. Президентът Петър Стоянов реши "Историята" да бъде върната в Зографския манастир и по този начин затвори тази абсурдна глава от историята.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми