Опасно съглашателство в България | Новини и анализи от България | DW | 25.08.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Опасно съглашателство в България

Странни неща се случват в България: броени седмици преди президентските избори основните политически играчи вляво и вдясно демонстрират удивително геополитическо единомислие. А то прикрива друго опасно съглашателство.

Коментар от Полина Паунова:

Два месеца преди президентските избори сигурно е само едно: това ще бъде първият вот, при който дебатът ляво-дясно няма да има никакво значение. Във вътрешната политика на страната той и без друго отдавна вече не съществува - неговото място заеха разговорите за геополитическата ориентация на България. Разбира се, дебатите по тази тема са одомашнени, с кухнеско звучене и като цяло показват примитивизма на част от българския политически елит.

Дискусиите се въртят основно около тези два въпроса: под чие влияние е България и ще навлязат ли в страната хиляди бежанци, чиято едничка цел е да унищожат православния ни народ. Повечето партии изграждат предизборните си кампании именно около подобни разкази, а двете основни политически формации - ГЕРБ и БСП - демонстрират удивително единомислие. Може и да звучи нелогично, но нека погледнем докъде е стигнала подготовката за президентския вот при основните съперници - левицата и десницата.

Реформаторският блок реално не съществува на този вот. Каквито и мантри да изричат пред камерите негови представители, Блокът не може да играе за победа. Невъзможно е и съвместно явяване с ГЕРБ. Така че, когото и да номинират Реформаторите, кандидатът им на практика няма да има никакво значение - нито за крайния резултат, нито за формирането и развоя на президентския дебат.

Пълен напред към Москва

И друго не е трудно да се прогнозира: на тези президентски избори ще има възход на националистическите нагласи. Формациите, които ги изповядват, направиха заявка за коалиция, издигнаха свои номинации и като цяло са готови да влязат в дебата за „съвременното иго“, под което се намира страната ни. Така те ще изиграят необходимата подгряваща роля в предизборните геополитически дебати. От устата на Валери Симеонов, Красимир Каракачанов и Волен Сидеров вече сме чували неведнъж как България слугува на една или друга велика сила, как политиците коленичат пред САЩ, как нацията ни ще бъде претопена от бежанския поток, а православието ще облече бурка. Всички тези заклинания отричат като цяло европейскостта, а родолюбието, което проповядват, тласка привържениците на т.нар. патриотични формации към братска славянска Русия.

В същата посока работят и социалистите, които (дали в коалиция с АБВ или не) поеха курс „пълен напред към Москва“ - за това говори издигането на бившия главнокомандващ на Военно-въздушните сили ген. Румен Радев. Ако той бъде избран, България ще е единствената страна, чийто държавен глава е генерал, излязъл от армията само преди няколко месеца. Той вече бе промотиран в руската „Правда“, а в документа, предшестващ утвърдената му кандидатура, БСП записа, че трябва да работи за приятелски отношения с Русия. НАТО и Европейският съюз също намериха място в документа, но изглеждат някак като вписани по задължение. А евентуалната номинация на Илияна Йотова за вицепрезидент на Радев съвсем би допълнила картината, тъй като нейната основна функция по време на агитацията ще бъде да разяснява „язвите на европейската политика“ и опасностите, които дебнат страната ни.

А ГЕРБ?

В антиевропейското говорене се включиха, разбира се, и ГЕРБ, чиято стратегия да нямат кандидат-президент, но да имат предизборен слоган, бе определена от един политически лидер като „малоумна“. Това обаче не е най-впечатляващото. Партията на Борисов не просто си има слоган - тя се намира в състояние на активна предизборна кампания, провеждана изцяло и съвсем самостоятелно от министър-председателя. При това тази кампания изглежда съгласувана с останалото антиевропейско говорене.

За да се „разграничи“ от международните ни партньори, властта е избрала да използва проблема с бежанската криза. Така например на заседание на Министерския съвет премиерът Борисов обясни, че тъй като не намира подкрепа в Брюксел, трябва да я търси в Анкара.

Заради мигрантската криза и липсата на общоевропейско решение България трябва да поддържа максимално добронамерени и прагматични отношения с Турция, обясни Борисов. И продължи анализа си така: “Не виждам в Европа перспектива за решение на този въпрос. Виждам панически държава след държава да се спасява поединично и всеки намира някакъв член в Договора за ЕС, който му дава това право, тъй като вече и големите държави в Европа не само се задъхват, а и обществата им панически почват да се съпротивляват“.

Защо им е нужно "международното положение"

Впрочем, тезата му изобщо не е нова. Тя е продължение на онези няколко изречения за необходимостта от кандидат-президент с твърда ръка заради сложната международна обстановка, с които обяви геополитическата насоченост на кампанията.

Bulgarien will um EU-Vertrauen kämpfen

България загърбва Европа?

Казано иначе: два месеца преди изборите за държавен глава се оказва, че няма да има кандидат-президент с евроатлантическа насоченост. Нещо повече: дори тези, които на хартия са с такава насоченост, ще се обърнат към Анкара и Москва. А това е опасно съглашателство.

Впрочем, има още едно опасно единомислие между основните политически играчи. То е по нашите си български теми, които ще бъдат изместени от „международното положение“. Обяснението е лесно - партиите просто нямат сблъсък по някаква важна родна проблематика. Как да има дискусия за върховенството на закона например, когато никой не иска реална реформа? Затова и дебатът на тези президентски избори ще бъде съвсем друг - колко точно да се отдалечим от Западния свят, който настоява в лицето на България да има адекватен партньор. А адекватност можем да постигнем само с реформи. Но за тях никой не желае да говори, камо ли да ги провежда.