Опасността от българите е силно преувеличена | Новини и анализи от Европа | DW | 01.01.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Опасността от българите е силно преувеличена

От 1 януари българи и румънци могат свободно да си търсят работа и да се заселват в страни от ЕС. Какви са шансовете и последиците от това? Дойче Веле предлага мнение на експерта по миграционните проблеми Херберт Брюкер.

Отпадането на ограниченията за българските и румънските граждани не означава, че те ще имат по-големи възможности да получават социални помощи в останалите страни от ЕС. Точно обратното - в това отношение не се променя абсолютно нищо. Новото за тях е това, че сега те получават нови възможности за работа, казва експертът от Института за изследване на пазара на труда и професиите Херберт Брюкер. Досега българите и румънците имаха право само на сезонна работа в Германия, освен ако не са висшисти или не специализират в Германия. Сега пазарът за всички се отваря. Разчетите на института сочат, че от това могат да се възползват до 180 хиляди граждани на двете страни. Според Брюкер повечето от тях ще си намерят работа и ще плащат данъци и такси, което е от полза за германската икономика. Затова са неоснователни всички опасения за приток на социално бедни от Източна Европа.

За онези българи и румънци, които смятат да се насочат към Германия, Брюкер вижда шансове за работа най-вече в хотелиерството и ресторантьорството, в сектора на услугите, в здравеопазването и грижите за възрастни и болни хора. Делът на българите и румънците, работещи в селското стопанство, ще намалява, но пък все повече граждани на двете страни ще си намират работа в строителството, услугите и индустрията, прогнозира експертът.

Предимно висококвалифицирани

Herbert Brücker Institut für Arbeitsmarkt- und Berufsforschung

Херберт Брюкер изследва проблемите на миграцията и трудовия пазар в рамките на ЕС

На въпрос, каква е професионалната квалификация на живеещите в Германия български и румънски граждани, експертът от Института за изследване на трудовия пазар казва: "От една страна това са високо квалифицирани хора - повече от 20 процента имат висше обазование, а други 18 процента изучават някаква професия или специалност. В тази втора група попадат предимно студенти. Това означава, че говорим за хора с добра професионална квалификация, или такива, които предстои да я придобият, а това им осигурява шансове да си намерят работа в Германия. От друга страна, над 40% от българите и румънците, които се намират в момента в страната, нямат професия и работят предимно като сезонни работници. Междинно положение заема една група от около 35%, които имат завършено професионално образование и работят основно като санитари и болногледачи."

С други думи, не е уместно да се говори с клишета за българите и румънците, тъй като по-голямата част от тях имат работа в Германия, където си плащат данъците. Казано по друг начин, това не са мигранти по бедност, а най-обикновени трудови мигранти, уточнява експертът.

Що се отнася до опасенията, че много хора от двете балкански страни ще се втурнат към Германия заради социалните помощи, Херберт Брюкер казва: "Само 10 процента от българите и румънците в Германия получават социални помощи за дълготрайно безработни - т.нар. "Харц-IV". За сравнение - 16 на сто от всички чужденци в Германия получават подобни помощи, както и 7,5 процента от германците. Не очаквам, делът на българите и румънците, които са на социални помощи, да нараства. Точно обратното: заради новите възможности за заетост, делът на нуждаещите се от социални помощи може да спадне", казва експертът. Но, разбира се, винаги има и една част от мигрантите, които нямат работа и препитание, а се издържат главно от просия и работа на черно. Тази група е концентрирана основно в по-големите градове като Берлин, Дуисбург или Дортмунд или Кьолн.

Няма данни за масови злоупотреби

Symbolbild Armutsmigration Europa

Делът на онези български мигранти, които преживяват от социални помощи в Германия, не е висок

Във връка с опасенията, че сред преселниците има и такива, които злоупотребяват със социално-осигурителните облаги в Германия, Брюкер казва, че досега са много малко регистрираните такива случаи - не повече от сто. Ще рече, че не може да се говори за масова практика, а по-скоро за изключения. Има и такива, които регистрират фиктивни фирми с цел заобикалянето на закона. Става дума за около 2000 души в цяла Германия, т.е. - не за масов феномен.

Не са основателни и опасенията, че много от мигрантите получават германски детски надбавки - едва 8,8 процента от българите и румънците вземат детски, докато сред останалите чужди граждани в Германия подобни надбавки получават около 15 процента. Накратко: към този момент няма никакви индикации за големи злоупотреби със социалните плащания. Да се сочи с пръст към българите и румънците по този повод, би било изцяло погрешно, заключава Херберт Брюкер от Института за изследване на трудовия пазар и професиите.

Редакцията препоръчва