Олигархът: начин на употреба | Начало | DW | 16.08.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Олигархът: начин на употреба

Професионалната дилема на медийните хора в България изглежда така: да си мълчат и си взимат заплатите, или да говорят по съвест и да напуснат. Защото са принудени да работят в медии, собственост на омразните олигарси.

За да изкарват насъщния си хлебец, хиляди български журналисти, писатели, говорещи и пишещи хора (включително и аз), са принудени да работят, да изразяват позициите си във вестници, телевизии, списания, радиа и така нататък, които са собственост на…

На онези, срещу които тези наши словотворци и говорещи глави, писатели и умуващи хора всъщност роптаят, които критикуват, които смятат за основно зло!

Медиите, братя мои и сестри – до една са собственост на олигарсите. И това не е нещо учудващо. Нали така?

Просто едни от медиите са собственост на едни олигарси, други – на други олигарси. Едни олигарси станаха твърде популярни. Като Делян Пеевски, който има пет-шест вестника и няколко радиа и телевизии, но държи и разпространението на почти всички вестници. Други пък си остават в лека шарена сянка и просто никой не говори за тях.

За добро или зло

Вижте: на старогръцки „олигос“ означава „малък“. А олигархия означава старейшинство, управление на по-малкото над повечето. Така че никак не е учудващ фактът, че всичко в тази страна е собственост на по-малкото, на олигарсите. Така – доколкото знам, за добро или за зло – е по целия свят. Медиите принадлежат винаги и само на олигарсите. А журналистите и писателите, свободолюбивите нови мислители и осмислячи на съвремието – така или иначе – пишат именно за тези вестници, списания, говорят в тези телевизии и ругаят в ефира на тези радиа.

Deljan Peevski von der Partei DPS

Злощастното назначение на Делян Пеевски в ДАНС отприщи вълна от недоволство в България

Има и интернет. Блогове и независими сайтове. Но в интернет никой не ти плаща за това, че си умен и си си отгледал оригинално мнение, че пишеш добре и имаш нюх за събитията. Така че журналистите и словопроизводителите, които искат с мислите и мненията си да изкарват пари, са принудени да работят именно за медиите, собственост на тия олигарси, срещу които те роптаят и дори те често откровено мразят.

Храни куче да те лае

Пишещите и говорещи братя трябва да се справят с една такава морална и професионална дилема: 1) да си мълчат и да си взимат парите; или 2) да говорят каквото им диктува съвестта и да напуснат.

И аз пиша за няколко вестника и говоря в разни телевизии (но там поне – без пари), та мисленето над тази дилема открай време ме изтощава. И знам, че никога няма да мога да я реша. Провиждала ми се е една такава интересна и странна алтернатива на посочените горе възможности: да си мълчиш и да си лапкаш дребните кинти или да крещиш и да ядеш дръвцето. И тази алтернатива е именно: Храни куче да те лае. Да си стоиш и да си взимаш хонорари от медиите, собственост на така омразните ти олигарси. И в същото време да продължаваш скрито да воюваш срещу тях.

Proteste in Sofia

Човекът от улицата не желае управление, съюзено с олигарсите

Превръщаш се в един съвременен Езоп, който посипва с невидим пипер раните на господаря си. Овладяваш всички възможни иносказателни трикове на изразяване и караш нататък. Воюваш срещу господаря си така, че той да не може да ти каже нищо. Нападаш го с невидими стрели. Шегуваш се и го хапеш злобно, но така, че ако той те викне на разпит - хитро и малко подличко да се измъкнеш. И като дойде време за заплата, в устата си да имаш един такъв вкус – фекален. И като гледаш децата си, да въздишаш и да си казваш: Ох милички, дано никога не разберете татко (мама) какви акита е трябвало да изяде, за да ви отхрани, врабченца мои... (И тук един поклон към приятеля на ГС на ЦК на БКП – Радичков.)

Кучетатата на овчаря

Та така.

Журналистите винаги работят за някой олигарх. Винаги получават паричките си от някой богаташ, заслужаващ много и много критики. А понякога и тояга. И някои се пропиват от болна съвест. Други я карат по езоповски…Трети…не знам, има всякакви.

Аз съм решил проблема си така: пиша каквото съвестта и душата ми искат от ръката ми. А на главните редактори казвам така: изпълнил съм моята част от договора, написал съм това, което смятам за правдиво и вярно. Вие ако искате го спирайте. Все пак изпълнявате политиката на медията. Вие гледате за интереса на вашия господар. Вие сте кучетата на овчаря. Но тъй като аз съм си свършил работата – платете ми. И ще си бъдем с най-чисти отношения.

Така съм решил проблема аз. И въобще не знам дали съм прав. Но знам, че е идиот онзи, който се смята за единствено прав. И с него няма смисъл да се говори.

Автор: К. Терзийски; Редактор: Е. Лилов

Редакцията препоръчва