Овчедушието на един народ | Новини и анализи от България | DW | 31.01.2011
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Овчедушието на един народ

От танковата реплика на Младенов до днешните фрази на Борисов са минали и заминали не просто години. Тогава българите различаваха демокрацията от не-демокрацията. Днес те дори не се питат дали е нужно да правят разлика.

Непукизъм без граници

Непукизъм без граници

Коментар на Татяна Ваксберг:

Най-скандалното в скандала със сересетата дори не са те самите, а пасивността, с която хората го възприемат. От един месец се знае, че правителството се е впуснало в масово подслушване, че премиерът насърчава омразата между министрите, разпъва чадър над нарушители и се меси в кадровата политика на държавните органи до най-ниско ниво, но това не буди никаква реакция. Няма искания за незабавни оставки, още по-малко има протести по улиците.

Bojko Borissow

Той приказва, те слушат...

1989 и 2011: прилики и разлики

Единствената реакция е в находчивия хумор по интернет-форумите и в не особено настойчивото повтаряне на БСП, че ще иска вот на недоверие към правителството. Това е крайно неадекватно на скандала. Големият потърпевш от стила „Бойко Борисов“ са хората, но точно те си мълчат. Правят точно обратното на това, което правеха преди 20 години в ситуация, подобна на днешната.

През 1989 година президентът Петър Младенов беше заснет да казва: „най-добре е танковете да дойдат“. Той каза това на стълбите пред парламента, който тогава беше обграден от протестиращи. Танковата реплика беше произнесена на фона на ужасен шум, произвеждан от уличния протест. Тя мина през няколко вътрешни и външни експертизи, които доказаха нейната автентичност. Накрая Младенов подаде оставка.

Особеното в този случай обаче не е в поведението на президента, а в поведението на обществото. Тогава то беше способно да разпознае не непременно самите думи на Петър Младенов, а стила, кръгозора и цивилизационната принадлежност, които са в състояние да породят желание за изпращане на танкове срещу демонстранти. Тогава хората знаеха, че не искат да ги управлява човек, който е готов да им затваря устата с насилие. И това беше напълно достатъчно, за да породи вълна от протести.

Сега знаем за Бойко Борисов много повече от това, което тогава знаехме за Петър Младенов. И го знаем не за друго, а защото самият премиер настоява да сме в течение на неговите схващания за управлението. Тъкмо той пита реторично „какво му е лошото на подслушването“, тъкмо той твърди, че иска министрите му да се мразят, и тъкмо той заявява, че помага на нарушителите и преназначава низши служители от едно място на друго, защото играят с него футбол. Той не казва това в нелегално изнесени записи, лансирани от вероятен противник, а направо от трибуната на парламента и в пряко предаване по телевизията.

Fisch im Wasserglas Angeln Aquarium Köder anbeissen

На въдицата на Борисов...

Българинът като опитно зайче

Това съвсем не е случаят с Петър Младенов, когато цялата могъща партия обяви записа на танковата реплика за фалшификат, а президента – за изконен противник на насилието. Днес се твърди друго – че казаната нередност е вярна, а само на записа нещо не му е наред. И реакция няма.

Традиционният подход на едно управление е да тества търпимостта на избирателя, а тукашната търпимост към 2011 година се оказва доста висока. Толкова висока, че тестът може и да продължи. Не е ясно например какво би станало, ако от същата трибуна някой заяви, че е откраднал държавния дълг, убил секретарката си или внесъл два тона кокаин. Пък после да пита какво лошо има в това, за да видим дали някой ще намери отговор.

Автор: Татяна Ваксберг, Редактор: Александър Андреев

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание

Реклама