Овации за политическите клоуни | Новини и анализи по международни теми | DW | 13.08.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

От света

Овации за политическите клоуни

Един популист и скандалджия заорава в полето на предварителните избори в САЩ. Феноменът Тръмп е разпространен не само в САЩ - той е познат и в Европа. Хора като Доналд Тръмп явно уцелват чувствителен нерв у мнозина.

Доналд Тръмп е политически скандалджия, който се подвизава на полето на републиканците при първичните избори в САЩ. Според допитванията той има ясна преднина, и то въпреки че прави изявления, които могат да бъдат окачествени единствено като ксенофобски, сексистки и обидни. Доналд Тръмп, който натрупа състояние от недвижими имоти, се държи като танк срещу "политическата коректност". Думата свян е чуждица в речника му. Той не се изчервява от срам и разбира се, не се оставя да бъде сплашван. Тръмп полемизира и насъсква хората срещу т. нар. политически истаблишмънт. И значителна част от консервативната публика му ръкопляска. Именно затова! Колкото по-остра е атаката, колко по-скандална е нападката, толкова по-добре. Поне досега.

Това е интересно развитие. В американското общество възникнаха социалнополитически кръгове, които одобряват скандалджийската реторика. Кръгове, които само презират политическия компромис, който е в основата на демократичната конституционна общност. Тези хора са изпълнени с гняв, недоверие и страх спрямо политиката, тъй като икономическите, социалните и културните условия се променят много бързо. Нищо чудно, че миграцията е най-скандалната и възбуждаща тема в предизборната борба на десните, която намира резонанс именно сред обезверените "нормални" хора.

Тръмп и европейските му събратя

Доналд Тръмп е уголеменият американски вариант на един политически феномен, който се наблюдава и в други западни държави. Преди всичко в Западна Европа. Още преди години бизнесменът-политик Кристоф Блохер от Швейцарската народна партия пожъна успех с лозунгите си за ограничаване на миграцията.Те имаха успех тъкмо защото директно изразяваха предполагаемите нагласи на обществото. Геерт Вилдерс пък от години е провокаторът в нидерландската политика. Неговият политически арсенал се състои от тройното отрицание - на Европа, на миграцията и на исляма. Но и Вилдерс, който не се натиска да управлява сам, уцелва чувствителния нерв на хората, които не са съгласни с цялата посока на политиката.

Geert Wilders Niederlande 27.10.2012

Геерт Вилдерс - провокатърът в нидерлландската политика

Шефът на "Партията за независимост на Обединеното кралство" Найджъл Фараж също е специалист в позьорството, клоунадата и острите приказки. Неговата партия обаче постигна особено добри резултати на изборите за Европарламент през 2014 година. Фарадж също е герой в очите на хората, които се чувстват пренебрегнати от тези, които задават политическия и културен тон. Тези хора мечтаят за един вид съпротива срещу ЕС, и разбира се срещу пришълците. В скандинавските страни също има личности и партии, които се вписват добре в този модел. В Германия пък съответните политически течения търсят подходящата водеща фигура. Бившият председател на партията "Алтернатива за Германия" Бернд Луке не беше харизматичен демагог, клоун и шоумен в едно. Не беше също така и десен радикал и расист. Звездите на европейския десен популизъм в никакъв случай не искат да бъдат обозначавани с подобни негативни етикети. Дори и председателката на френския Национален фронт Марин Льо Пен държи на респекта. И точно тя действително се стреми към властта.

Nigel Farage

Найджъл Фараж - специалист в позьорството, клоунадата и острите приказки

Какво е общото между тези, които се възторгват от хора като Доналд Тръмп и дори ръкопляскат на неговите изцепки и плоски реплики? Дали това са хората, които "смело" се опълчват срещу истаблишмънта? Изключвайки чистото лицемерие, повечето изследователи на популизма стигат до заключението, че това са хората, които се чувстват претоварени от икономическите, социални и културни промени от последните години. Хората, които се чувстват застрашени в родината си, която означава за тях не само географско пространство, а и социокултурна идентичност. За много от тях пришълците от други, преди всичко културни региони, представляват най-видимата промяна на това идентификационно пространство. И много хора не желаят неговото космополитизиране. Всичко това води до отхвърляне - понякога отхвърлянето стига до екстремистки крясъци и насилие. Радикализирането и реторичната ескалация в политическия спор не са запазена марка само на десните партии. Достатъчно е да погледнем към "Сириза" и нейния лидер. Или пък към Великобритания. Изглежда, че лейбъристите са въодушевени от идеята да поставят един крайно ляв начело на партията. Назад към бъдещето? Само при тази мисъл, човек го побиват тръпки.

Клаус-Дитер Франкенбергер, "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"

www.faz.net

Всички права запазени

Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание

Реклама