1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
Полицаи
Снимка: BGNES

Момчето от Пловдив. И другите деца с бомби в главите.

Емилия Милчева
10 юни 2019

Българските служби осуетиха терористичен акт. Или по-скоро: осуетиха показно самоубийство, планирано от 16-годишно момче от Пловдив. Но "бомбата" в главата му си остава. Същото е в главите на много други гневни деца.

https://p.dw.com/p/3K7lr

Коментар от Емилия Милчева:

Опитът за (само)взривяване е бил предотвратен благодарение на бащата на момчето, подал сигнал в Държавна агенция „Национална сигурност“. А това, което чу българското общество в целия шум по темата, бе не викът за помощ, а думите „Ислямска държава“ и „терор“. Върху това натъртиха от държавното обвинение, а в допълнение МВР разпространи снимки на целия арсенал, събиран от момчето (което не е от семейство на мюсюлмани). Въпреки че заместник главният прокурор Иван Гешев отправи призив детето да се разглежда като жертва, а не като извършител, прокуратурата сметна пускането му от ареста за грешка и настояваше то да бъде държано там в изолация.

"Объркано дете"

На никого не е било лесно в трудната възраст на съзряването. Знаем ли колко деца се чувстват отхвърлени и безполезни, колко от тях са стаили силен гняв? „Това е в някаква степен объркано дете, на което се надявам да му се окаже помощ“, каза заместник главният прокурор Иван Гешев. Само че институциите не помагат. Дори и в училището да има училищен психолог, а такива са назначени само в една пета от българските училища и детски градини, той не разполага с достатъчно време и ресурси, за да работи с всяко гневно и фрустрирано дете. Макар че съгласно указанията на Министерството на образованието: „Психологът работи на индивидуално ниво с детето или ученика в групата или класа, с учителите, с родителите и с цялата институционална общност, като извършва интервенции с фокус върху психичното здраве на детето или ученика“.

В България има 2 367 училища и 1 844 детски градини, а психолозите, които работят в тях, са 869. Трудно е да си представим работата на индивидуално ниво в училище с над 350 ученици, което е прагът, позволяващ назначаването на психолог или педагогически съветник. Ако в учебното заведение децата са над 700, психолозите следва да са двама. По-малките училища и детски градини не могат да си позволят тези разходи.

"Утре вашите да дойдат в училище"

Но дори да допуснем, че училищният психолог наистина си върши работата, а не просто запълва щатната бройка, няма как да пренебрегнем този въпрос: щом дадено дете има проблеми, значи по всяка вероятност проблеми има и в семейството му. Възможно ли е училищният психолог да работи и със семейството? Не. Тъй като липсва институционална подкрепа, обикновено се действа на принципа „утре някой от вашите да дойде в училище“. А после вкъщи нерядко следва физическо наказание или психически тормоз над „виновника“. Родители и учители в България не са в здравословно партньорство, освен ако не трябва да се събират „дарения за училището“ или пък пари за екскурзия и „зелено училище“, което си е всъщност запълване на хотели с безплатна нощувка за учителите-организатори. Опитите на МОН да подпомогне сътрудничеството не са ефективни.

И още нещо: ако едно дете се нуждае от работа с психолог, Националната здравноосигурителна каса не покрива разходите. За родителите това означава, че дори и да забележат странности в поведението на детето си и да се решат да го пратят при психолог, те се нуждаят от доста средства - цената за посещение варира между 40 и 60 лева. Да не говорим, че в много населени места такива специалисти няма.

Същото е и ако детето се дрогира - клинична пътека за лечение на наркозависимости няма, всеки с такъв проблем се лекува заедно с психично болните в психиатриите, а за повечето родители е непосилно да плащат за частни програми за детоксикация. Управляващите, които и да са те, винаги са игнорирали проблема с дрогата и безпрепятственото ѝ разпространение. Подминават с мълчание призивите на родители и лекари за заплащане на лечението, за осигуряване на тестове за ранна диагностика, за законодателни мерки, които да регламентират лечението на малолетни и непълнолетни при доказване на зависимост.

Плашила вместо решения

16-годишното момче от Пловдив, определено като „суперинтелигентно" дете от „елитно училище“, е станало обект на вербовка от страна на професионалисти от терористичната организация „Ислямска държава“. При други негови връстници в България „бомбата“ в главата е довела до кърваво сбиване или пък до побой над учител заради оценка или най-обикновена забележка. Според прокуратурата, младежът от Пловдив се е радикализирал. Но дали щеше да каже същото, ако беше хвърлял камъни по „гейчетата от прайда“ или се беше включил в ученията на паравоенни формирования за защита на отечеството от мигранти, а вече и от норвежци?

Проявите на агресия сред младежите зачестяват, макар в България още да не са се случили бунтове като този в Тотнъм от лятото на 2011, когато британски тийнеджъри с блекбърита, тухли, бутилки и запалителни течности в ръце грабеха и подпалваха коли и квартални магазинчета.

Охулената Стратегия за детето съдържаше полезни насоки и идеи за защита на детските права, в това число и реформа в областта на детското правосъдие, конкретни мерки, свързани с грижа за децата в различните жизнени цикли на тяхното развитие, както и ратификация на документ на ООН, който би позволил да се търси отговорност от държавата, ако не е защитила правата на децата. Но вместо да инициира смислен дебат, властта подви опашка пред надигналия се вой и дори не се опита да оспори отявлените лъжи за проекта.

Емилия Милчева
Емилия МилчеваСнимка: privat

Нека не се залъгваме

Накрая да кажем и това: твърде наивно би било да заявим, че виновен е интернет - и с това да приключим дебата. Популярното мобилно приложение Telegram, създадено от руския предприемач Павел Дуров, се използва за различни полезни неща, освен за контакти с терористи, какъвто е бил случаят с момчето от Пловдив. Да, в мрежата може да се намерят указания как да бъде сглобено взривно устройство. Но там има и достатъчно информации за последствията. Само че ако едно дете има „бомба“ в главата си, тя рано или късно ще се взриви.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Подобно съдържание

Подобно съдържание

Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Урсула фон дер Лайен и Володимир Зеленски в Киев

ЕС може да направи още много за Украйна

Роман Гончаренко
Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ
Към началната страница