Обществен враг №1 за ПФ | Новини и анализи от България | DW | 22.11.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Обществен враг №1 за ПФ

Ако правителството на Борисов започне да превръща в закони предизборните обещания на ПФ, това ще доведе до сигурна ескалация на етническото напрежение. Тогава Турция едва ли ще остане безучастна, пише М. Мартенс във ФАЦ.

Забрана на новините на турски език, разполагане на ракетни установки на българо-турската граница като противодействие на тероризма, принудителен труд за родители, чиито деца не говорят български език при тръгване на училище – така звучат някои от предизборните обещания на Патриотичния фронт (ПФ) в България. Но не програмата е най-забележителното при тях, а обстоятелството, че за малко те не влязоха в управлението на една страна-членка на ЕС. За да избегне провеждането на нови избори, премиерът Борисов стана заложник на Патриотите. Без тяхната подкрепа той няма да може да управлява, пише Михаел Мартенс във Франкфуртер алгемайне цайтунг (ФАЦ).

Най-големият враг на Патриотичния фронт е турското малцинство, или близо 10% от българското население. ПФ е популистки, дясноекстремистки съюз между две партии и дузина други фракции. Патриотичният фронт се числи към онези формирования, които с обещанията си за лесни решения на сложните въпроси се нароиха в последно време като отровни гъби в не една и две държави от ЕС, четем в публикацията.

Какви са възможностите пред кабинета на Борисов оттук нататък? Всичко ще зависи от това дали той ще успее да озапти Патриотите. Ако правителството започне да превръща в закони предизборните обещания на ПФ, това неминуемо ще доведе до ескалация на етническото напрежение, което Турция, като защитник на българските турци, няма да наблюдава безучастно, прогнозира Мартенс.

Под натиска на ЕС, Борисов не даде на ПФ министерски постове. Така националистите останаха извън първия ешалон на властта, но това поражда въпроса, защо им е на Патриотите тогава да подкрепят кабинета? Дали пък не са им обещани назначения във втория ешалон, или пък пари? Това засега остава тайна, но едно нещо е абсолютно сигурно: подкрепата на Патриотите за управлението на Борисов едва ли е безплатна.

Гласуване "под строй"

Bulgarien Treffen Führer des Reformblocks in Sofia

Лидерите на Патриотичния фронт - Красимир Каракачанов и Валери Симеонов

Предизвикателствата пред новото управление са големи. България не е решила банковата криза, икономическите перспективи пред най-бедната членка на ЕС не са обнадеждаващи, а зимата идва. Много българи ще мръзнат отново на студа - поради непосилните сметки за парно. Населението на страната трупа все по-голяма политическа умора и тя проличава от избирателната активност, която от около 90 % на първите демократични избори през 1990 г. е спаднала до 51 процента - на последните парламентарни избори. Но ето че кабинетът възроди идеята за въвеждане на задължителното гласуване в България, която идея ГЕРБ лансира още когато партията беше в опозиция. Тогава предложението се провали, но днес новите управляващи имат повече шансове да го прокарат, тъй като по този въпрос получават подкрепа от части от Реформаторския блок и Патриотичния фронт. Също и някои представители на опозиционната БСП изглежда харесват идеята. Зад нея прозира по-далечната цел – по този начин да бъде отслабена „турската партия” ДПС, която е подозирана, че в най-голяма степен се възползва от купуването на гласове. Именно поради това обаче движението вероятно ще се опита да оспори като противоконституционно въвеждането на задължителното гласуване, смята Михаел Мартенс.

Напрежение и на Балканите

Но не само етническият мир в България е поставен на карта. Случващото се на Балканите също буди тревога - заради външнополитическите амбиции на Русия и традиционно силното влияние на Москва в страните от региона.

„За Кремъл, България и Сърбия са особено важни в Югоизточна Европа", четем например в публикация на "Зюддойче цайтунг" (ЗЦ). България е членка на ЕС, а Сърбия - кандидатка за членство. Това налага на страната да следва външната политика на ЕС, в това число да спазва европейските санкции срещу Русия. Засега Белград отказва да се съобразява с всичко това и продължава да разчита на руското право на вето в Съвета за сигурност на ООН по въпроса за признаването на Косово. Руският президент Путин увери Белград, че Москва ще продължи да подкрепя Сърбия по косовския въпрос. Демонстративана е и подкрепата на Москва към Република Сръбска в мултиетническата държава Босна и Херцеговина. Но това не е безвъзмездна подкрепа. В Сърбия, например, руският монополист "Газпром" си осигури на дъмпингови цени контрола на сръбския газов пазар. От години обаче Москва отказва на Белград евтино кредитиране - заради растящите сръбски задължения. Миналия месец "Газпром" намали с 1/4 доставяните на страната количества руски природен газ - заради стари задължения на Белград за 200 милиона евро, припомня ЗЦ.

Редакцията препоръчва

Реклама