Общественици: България се самоизолира с непризнаването на македонския език | Новини и анализи от България | DW | 23.07.2022
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Общественици: България се самоизолира с непризнаването на македонския език

Македонският език няма нужда от специалното разрешение на МВнР за съществуването си, твърди Клубът за българо-македонско приятелство и добросъседство. Интелектуалците предупреждават, че така България се самоизолира.

Сградата на външното министерство в София

Сградата на външното министерство в София

Български общественици от Клуба за българо-македонско приятелство и добросъседство разкритикуваха позицията на външното министерство, че македонският език не съществува. Организацията окачестви декларацията на МВнР от началото на тази седмица като "ненужна, срамна и вредна."

Македонският език не е "диалект на българския"

Редакцията препоръчва

Становището, изразено от министерството, оглавявано от Теодора Генчовска от ИТН, е в полза на "интересите на онези субекти от двете страни на границата, които превърнаха конфликта в поле за печелене на дивиденти", смятат още от организацията.

Македонският език отдавна не е „диалект на българския“, подчертават те и посочват, че езикът "обслужва цялостно всички сфери на обществения живот – ползва се официално в училища, болници, административни служби, във войската и полицията, в науката и изкуствата." На македонски език е създадена и собствена литературна традиция със значими постижения.

България вдигна ветото си над преговорния процес на Северна Македония на 26 юни. Същевременно, София постави редица условия пред Скопие за успешното завършване на процеса по присъединяване към ЕС. В понеделник, 18 юли, на заседание на КОРЕПЕР, Комитета на постоянните представители в Брюксел, българското външно министерство представи едностранно декларация, в която се казва, че София не признава македонския език.

"Но най-важното е, че македонският книжовен език е роден, майчин вече за поколения македонци. За хората, родени и отрасли с него, той е точно толкова интимен, близък и свещен, колкото българският език е за българите. Той не може да им бъде отнет, без да бъде накърнена по несправедлив и обиден за тях начин тяхната идентичност", се посочва в декларацията на клуба, който има за цел да насърчава добрите отношения между София и Скопие.

Никой език няма нужда от разрешение, за да съществува

Интелектуалците и политиците от организацията, посочват, че нито една книжовна и езикова норма не се нуждае от специално разрешение за съществуване. Становището на българското външно министерство води до "продължаващо недоумение и изолация на България и не допринася за интеграцията на Западните Балкани", смятат те.

Двамата външни министри Теодора Генчовска и Буяр Османи

Двамата външни министри Теодора Генчовска и Буяр Османи

Клубът за българо-македонско приятелство и добросъседство беше създаден през май тази година, преди вдигането на българското вето за преговорите на Северна Македония с ЕС. Сред учредителите му са писателят Алек Попов, режисьорът Явор Гърдев, университетските преподаватели Александър Кьосев и Ивайло Дичев, журналистът Бойко Станкушев, тенисистката Мануела Малеева, Красен Станчев, Евгени Кънев и други.

Ненужна, срамна и вредна декларация

С настоящото бихме искали да изразим отношението си към документа на МВнР, който изрично подчертава, че България продължава да не признава македонския език. Според нас подобна декларация е ненужна, срамна и вредна.

Създаването на модерни официални книжовни езици е сложен исторически процес, продължил в Европа от XVI до XX век. В него е възможно върху исторически една и съща диалектна основа, но поради различни исторически, културни и политически фактори, да се оформят повече от един книжовни езици, се казва още в позицията на Клуба за българо-македонско приятелство и добросъседство.

Подобно съдържание