Обичат предателството, но не и предателя | Начало | DW | 12.12.2010
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Начало

Обичат предателството, но не и предателя

В многополюсния свят не може да се знае със сигурност кой печели от разкритията на Джулиан Асандж и кой губи. И какъв в крайна сметка е основателят на Уикилийкс - герой или мошеник? Будител или предател?

Не е ясно кой печели и кой губи от бомбите на Уикилийкс

Не е ясно кой печели и кой губи от бомбите на Уикилийкс

Който иска да разбере случая Уикилийкс, трябва да прочете две по-стари книги: "Предателството през 20 век" на М. Бовери и тази на Р. Уест "Значението на измяната".

В книгата си Ребека Уест пише за процеса срещу Уилям Джойс, който под псевдонима Лорд Хъм-Хъм прави радиопропаганда на нацистка Германия. Става дума и за британския военнопленник Джон Еймъри. И двамата биват обесени. Бовери сравнява предателството от страна на профашистки ориентираните поети Кнут Хамсун и Езра Паунд към техните държави със заверата от 20 юли.

Двете авторки анализират хора, които са предали родните си страни във военно време. Бовери и Уест изхождат от тезата, че предателството през 20 век се е превърнало в професия. Според Бовери "днес за герои и мъченици се обявяват онези, които вчера са били екзекутирани като предатели, и обратно, но измяната като явление в обществото остава". Ребека Уест си обяснява това с факта, че модерният човек отхвърля собствената си идентичност, за да може да си изгради нова.

Julian Assange

Асандж - герой или предател?

Основата на предателството - себеомразата?

За Джулиан Асандж не може да се твърди същото, въпреки тежкото - според собствените му думи - детство. Асандж е човек, който се възхищава на собствения си гений, неприятен егоист, подобно на всички попзвезди. Той издига в култ пророците на анархокапитализма на един бездържавен свят, както правеха някои банкери преди Лемън Брадърс да фалират. Асандж е продукт на света, чието управление той силно разклати.

Има обаче една разлика между Асандж и предателите от предишни времена. През Втората световна война и по време на Студената война демокрации и диктатури водят екзистенциална борба едни срещу други. Светът е разделен на две, а предателството означава да дадеш предимство на смъртния враг. В случая на Уикилийкс не може да се говори за такъв вид предателство. В многополюсния свят не може да се знае със сигурност кой печели от разкритията на Асандж и кой губи. Израел напр. не се радва от факта, че целият свят знае, че арабските страни при затворени врати говорят само на една тема: опасността от Иран.

Кого всъщност "предаде" Асандж?

В качеството си на австралийски гражданин той разкри американски държавни тайни, изложи голям брой политици и застраши живота на западни източници на информация. Но кого всъщност "предаде" той? В крайна сметка благородният анархист по някакъв начин направи услуга на САЩ.

"Всеки човек трябва да има поне една капка предателство във вените си, ако трябва нациите да не отслабят позициите си", пише през 1964 година Ребека Уест. От историята на измяната има две поуки. Първо: "шкафовете трябва да се държат затворени". Второ: правим услуга на предателя, когато се опитваме да попречим на осъществяването на целите му, като ограничаваме свободата на индивида.

Редакцията препоръчва