Обичам я, по дяволите! | Начало | DW | 14.01.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Начало

Обичам я, по дяволите!

Винаги, когато се сети за предстоящия в България Референдум с главно Р, посветен на ядрената енергетика, Иван Кулеков изпада в транс. И сънува следния любовен сън:

Откакто я зърнах да преминава по „Дондуков“, мисля за нея непрекъснато. А ако случайно заспя, сънувам как двамата летим над нашата България, радваме се на четвърти лот на магистрала „Тракия“, на втората отсечка на метрото, на зала „Армеец“ и на още няколко бъдещи зали. Тя съзира игла в купа сено, сбръчква сърдито вежди и купата лумва в пламъци. След това тя лично ръководи гасенето на горящото село и дарява по пачка кибрит на всяка гладна овца. Като детенце прочела приказката „Малката кибритопродавачка“ и от тогава нито можела да прочете нещо друго, нито да мине покрай някоя овца без да я ощастливи. Сън!

Тате, защо пак дават Шрек?

Прочетох в интернет - това да стоя по 12 часа под капчука на „Дондуков“, дегизиран в сукмана на девствена старица, само и само да видя за миг озареното й от синия буркан лице; да бягам с километри след мерцедеса й, за да вдишвам с пълни гърди изгорелите й газове; всеки ден да ходя до посолството на Северна Корея, за да проучвам въпроса как може и у нас прегъването на вестника върху снимката й да бъде квалифицирано като престъпление срещу държавата; да се запиша в партията на Яне Янев единствено заради желанието му да промени конституцията в корейска посока; да гледам всички новини, за да се наслаждавам на чистия пчелен мед, който се стича от устата й; да скъсвам от бой детето си, когато ме пита: тате, защо пак дават Шрек; да се възхищавам на изящните й ръце, режещи лентичка след лентичка; да си я представям като величествена скулптура, извисяваща се над паметника на Съветската армия, захвърлила в миналото сърпа и чука, издигнала златна ножица над главата си и направила задна ножица с краката си; да се измъквам от завивката късно през нощта, когато жената и детето спят като заклани, да включвам телевизора в кухнята и пак да я гледам докато… Докато… Така де.

"Да живее другарят...!"

Fragezeichen auf Feld Flash-Galerie

Обичаш ли ме?

Та, прочетох в интернет, че всичко това се наричало любов. А, да си призная, веднъж, когато не знаех какво да направя, за да привлека погледа й, се присъединих към събралата се под прозореца й тълпа и изкрещях по-силно от всички: „Ма-фи-я! Ма-фи-я!“. Биха ни едни роботи с автомати и качулки, но като знаех, че е заради нея, изпитах огромно удоволствие. Почувствах се като ония, които Сталин е изпращал на разстрел, а те са умирали с „Да живее другарят Сталин!“. Пожелавам го на всеки!

Животът ми вече минава и започнах да губя търпение, че тя някога ще ме види. Затова предприех една крайно отчаяна стъпка - реших да я насиля, да я принудя да ми обърне внимание. Събрах около 700 000 подписа в моя подкрепа, с които настоявах тя не само да ме забележи, но и да ме попита: „Обичаш ли ме?“. И й ги изпратих по Сергей Станишев. Тя, милата, на първо четене много се ядоса, че я безпокоя, ходи небръсната цяла седмица, а докато откриваше костите на най-големия вампир на Балканския полуостров, разкъса трикольорната лентичка със зъби, но нали е добричка каза, че все пак ще ме попита. Но въпросът й нямало да бъде „Обичаш ли ме?“, а „Обичаш ли ме още повече?“. Добре, викам си, тя да ме попита „Обичаш ли ме още повече?“, пък аз ще й отговоря: „Още повече обичам майка ти“.

ФОРУМ

Kate. Темата за любовта е основна и в творчеството на Софи Маринова. Затова тя се жени за Петър, пък спи със сина му Дачо. И кой каквото ще да ми разправя, Лоренцо е синът й от Петър, а не от Дачо, когото тя ще изпрати да учи в Кеймбридж.

O'Conar. Кой ще учи в Кеймбридж - Дачо или Лоренцо? Като ще изказвате мисли, поне се изразявайте, а не само да спамите.

Ceci. Вестник „24 часа“ писа, че на Софка й излизали сингли на 5-6 месеца, но не пише дали са от Петър или Дачо.

Kostov. Истината ще излезе само когато отворят всички досиета!

Автор: И. Кулеков; Редактор: Д. Попова-Витцел

Редакцията препоръчва