Обидните обезщетения на ″Джърмануингс″ | Новини и анализи от Европа | DW | 24.07.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Обидните обезщетения на "Джърмануингс"

Мнозина смятат, че предложените от "Джърмануингс" обезщетения за жертвите от катастрофата в края на март са обидно ниски. Това подсказва необходимостта от общи европейски правила в такива случаи, коментира Барбара Везел.

Почти три години изминаха, откакто юристи и експерти от Германия и цяла Европа повдигнаха въпроса за обезщетенията, които се полагат на роднините на пострадалите при катастрофи. Както бе обявено - тези обезщетения би трябвало да се разбират като "символ на съпричастие и един вид гаранция за справедливост". Но тъй като законодателните механизми в Германия се задвижват бавно, и до днес правила няма. Зелените депутати в Бундестага наскоро излязоха с нова инициатива по темата.

Правилата в Европа не са единни

В някои от другите европейски държави материята отдавна е уредена. Италия, Франция, Великобритания и Австрия са решили въпроса с претенциите на роднините на жертвите. Понякога се изплащат суми от 100 000 евро и повече. Но щом Европа е континент с отворени граници, и в това юридическо пространство би трябвало да има единен регламент. Само че нещата в тази сфера се развиват изключително бавно - едва ли другаде има толкова много противоречия, толкова много позовавания на различни традиции и правни системи. Колкото повече обаче се обвързва Европа, толкова повече несправедливости възникват от това. Във Франция, например, обезщетенията се оказват значително по-щедри - но следва ли от това, че болката на германските роднини е по-малка от тази на френските или на испанските семейства?

Неравноправието накърнява чувството за справедливост

Най-вече неравноправното третиране е това, което предизвиква у роднините чувството, че жертвите биват класифицирани различно. Сред загиналите при катастрофата със самолета на "Джърмануингс" са и двама пътници с американски паспорт - за тях "Луфтханза" ще трябва да плати особено високи обезщетения, съобразени с американското законодателство. Сумите, за които става дума, са донякъде прекомерни и Европа не би трябвало да следва този пример. Но установяването на единен механизъм при изплащането на обезщетенията определено би представлявало напредък. Това ще бъде от полза на пострадалите семейства и същевременно ще лиши адвокатите от възможността да печелят на гърба на жертвите.

Barbara Wesel Kommentarbild App *PROVISORISCH*

Барбара Везел

Болката не може да се компенсира

Дебатите естествено имат и етично измерение. Загубата на един близък човек не може да се изплати с пари. Но определена парична сума може да облекчи живота на роднините след катастрофата и да намали грижите им - при положение, че разполагат със средства за психолози, помощници, за преместване или известно отсъствие от работа. Обезщетенията ще се явят в този случай знак за съпричастие от страна на обществото и на причинителите на катастрофата: "Ние не можем да поправим станалото, но можем да облекчим донякъде времето след това".

Впрочем - най-големите противници на единната система за обезщетения са застрахователните дружества, които се възползват от разнобоя. Единните правила със сигурност ще се отразят по-добре на роднините - така най-малкото ще отпадне чувството на възмущение, появило се у някои от потърпевшите семейства: мнозина възприемат предложението за размера на обезщетенията от страна на "Луфтханза" като твърде скромно, респективно - като обидно за мъртвите. Макар ценността на сина, дъщерята или съпруга естествено да не може да бъде измерена с пари.

Редакцията препоръчва