Обеднелите руснаци чакат своя Валенса | Новини и анализи от Европа | DW | 05.07.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Обеднелите руснаци чакат своя Валенса

Нещо в страната започва да се раздвижва: бързо обедняващите руснаци са все по-малко лоялни към властта и все по-малко се страхуват да го признаят открито, констатира Игор Айдман. Но има ли кой да ги организира?

В Русия популярният израз "за благото на бедните" се възприема като синоним за пълното безсмислие на някакво действие. В демократичните общества повечето политически сили действат именно с цел да подобрят ситуацията на бедните – тъкмо поради тази причина бяха създадени социалните държави с функциониращи системи за помощи и субсидии. В Русия подобно нещо дори не е замислено.

Бедността се увеличава драстично

В условията на сегашната криза все повече руснаци живеят под прага на бедността. Статистическите данни сочат, че през първото тримесечие на 2016 година броят на бедните в страната рязко се е увеличил, достигайки ниво от 22,7 милиона души. Само за сравнение: През последното тримесечие на 2015 година, техният брой е бил 14, 4 милиона души. Всъщност нивото на бедността в Русия е дори още по-високо. Броят на хората, които нямат достатъчно пари за прехрана и облекло, е нараснал през последната година с една четвърт. Техният дял от общото население междувременно възлиза на повече от 40%. Последното изследване на „Левада-център” показва, че напрежението между бедни и богати е най-болезнената точка в съзнанието на руското общество. Само един от всеки десет анкетирани твърди, че не усеща подобен проблем, а 40 процента от участниците в проучването го смятат за много сериозен. Обществото гледа значително по-спокойно на всевъзможни други конфликти с международен или религиозен характер.

Човекът с ватенката носи "Прада"

Либералната блогосфера в Русия описва типичния привърженик на Путин като нискообразован, беден човек, носещ ватенка - като неизменен атрибут на руската нищата. Истината е друга:Типичният "путинист" носи по-скоро "Прада". А бедните спадат към онази категория хора, които са най-малко лоялни към властта. По данни на социологическия институт РАН, колкото по-ниско е нивото на материалното благосъстояние, толкова по-ниско е и доверието към основните институции на Путинова Русия. Почти 90 процента от руснаците, които са добре обезпечени материално, изпитват доверие към президента. Сред малоимотните този процент е около 55 на сто. Над 70 процента от първата категория и около 30 на сто от втората имат доверие към правителството.

Russland Igor Eidman Soziologe Kommentarbild PROVISORISCH

Игор Айдман

Важното в случая е, че бедните хора по-трудно се поддават на манипулации. Почти половината от богатите руснаци вярват на телевизията, но по-малко от една трета от бедните хора изпитват подобно доверие към официалните държавни медии. Тези данни показват не само недоверието на бедните хора към властта, но и това, че те имат достатъчно смелост да го заявят открито. Пасивното недоверие някой ден може да се превърне и в активно противодействие. Най-вече представителите на средната класа навремето поддържаха опозицията срещу Путин. Но през последните години, според социолозите, се забелязва "значително изместване на протестните нагласи към най-бедните слоеве на обществото". В резултат на това близо 40% от най-бедните граждани на Русия са готови да участват в масови протести.

Сектата на скърбящите по СССР

Впрочем Кремъл има стар и изпитан инструмент за канализиране на протестната активност в безопасно за властта направление. Това е партията на Генадий Зюганов, която по същество се превърна в "секта" на скърбящите по СССР. Политическата активност на нейните последователи се изчерпва с участие в демонстрации по повод комунистически празници, поклонения пред "Пантеона на светците" от бившата съветска империя и ритуалното гласуване за Комунистическата партия /КПРФ/ по време на избори. Основният проблем на комунистите е, че електоратът им застарява и в дългосрочна перспектива КПРФ е обречена. Но бедните нямат друга алтернатива освен нея за предстоящите избори за Държавна дума, тъй като властите не допуснаха до изборите радикалната опозиция от "Ляв фронт". А другата уж лява партия "Справедлива Русия" си сътрудничи с властта дори повече, отколкото КПРФ. Затова голяма част от бедните хора, особено сред младежта, изобщо няма да гласува. А обедняващите възрастни граждани ще осигурят мощен прилив на избирателски гласове на комунистите на Генадий Зюганов. Вероятното увеличаване на броя на комунистите в бъдещия парламент обаче с нищо не застрашава Кремъл, тъй като КПРФ отдавна се е превърнала в една от опорите на Путин.

Къде е руският Валенса?

Съюзът на демократичната опозиция и социалните низини навярно биха били способни да променят политическата ситуация в Русия. Но опозицията не умее да организира тези бързо растящи и готови на протест обществени прослойки. Много от опозиционните лидери са твърде далеч от народа и му изглеждат прекалено буржоазно. Освен това сред исканията на опозиционните политици има твърде малко от онова, което интересува социално незащитените низини. Опозицията има нужда от свой, руски Лех Валенса, който да е близък до народа и способен да му предложи визия за едно бъдеще без нищета и без крещяща социална несправедливост.

Редакцията препоръчва