„Няма такава държава” | Новини и анализи от България | DW | 11.10.2008
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

„Няма такава държава”

Какво мислят българите за държавата си? Отговорът като че ли е ясен и без социологическо изследване. Комичен, но и тъжен вариант на този отговор предлагат един стар виц и една днешна история, разказани от Ясен Бояджиев.

default

България - застрашена от изчезване?

Забелязали ли сте, кое е в последните години едно от най-често произнасяните заключения в и за България. То гласи: „Няма такава държава”. Всъщност, това е може би изкристализирал словесен израз на усещане, което съществува отдавна.

Поне 30-годишен е вицът, който ще ви припомня с извинение пред тези, които го знаят, и в леко цензуриран вид - заради благоприличието.

Besucher des Pferderennens in Ascot

"... да си вдигаме шапката и кой откъде е ..."


Един стар виц


В едно ТКЗС в края на годината останали десетина хиляди лева и се събрало общо събрание, за да реши какво да ги правят. Един предложил да построят детска градина. „Каква ти детска градина”, казали останалите, имайки предвид, че деца почти няма и нямало да има. „Да направим библиотека”, предложил друг. „Каква ти библиотека”, му отвърнали, „тука всички сме затънали до гуша в мръсотия и простотия, кой ще ти чете книги”. Накрая някой предложил с парите да купят 1 тон шперплат. И понеже на всички им било писнало от дългото умуване, предложението било прието единодушно. Като се разотивали все пак един се заинтересувал: „Абе, страхотно решение гласувахме, ама какво ще правим с шперплата?”. „Как какво”, учудил се авторът на идеята, „вземаме шперплата, сковаваме аероплана и ... си вдигаме шапката, кой откъде е!”.

Сетих се за този виц, когато чух почти дословно същата реплика в съвсем реалната история, случила се наскоро с мой приятел, който иначе живее в Германия.

Bildgalerie Die besten dpa-Bilder 2001 bis 2007 im Museum für Kommunikation Frankfurt Unwetter in Arnsberg

Дупки има и в Германия, но само след природни бедствия


и една днешна история


Малко след първия истински есенен дъжд, минавайки по широк, асфалтиран софийски булевард, насред огромна локва колата на моя приятел засяда в дупка. Ни напред, ни назад. Докато се чуди какво да прави, една по една спират три полицейски коли. Полицаите се оказали извънредно учтиви и състрадателни. Разказали, че дупката е отпреди седмица. Направили я от ВИК заради спукана тръба. Напълнили дупката с баластра, но водата продължила да си тече и дупката ставала все по-дълбока и по-дълбока.

Полицаите звъннали на „Паркинги и гаражи” и на пожарната, но без резултат. После докато чакали неизвестно какво, те съчувствено се възмущавали и ругаели: за какво им плащаме данъци, как се излъгахме да изберем тоя кмет и така нататък. „Трябва да ги съдиш”, предложил един от тях, „аз бих ги спукал от съдилища.”

Приятелят ми обаче няма време да се заминава с българските съдилища, а и от опит знае, че няма смисъл и затова попитал – няма ли друга алтернатива освен „паяците” и пожарната. Тогава един от полицаите се навел и доверително му казал: „Има. Зарязваш тука колата, хващаш си веднага едно такси, отиваш на гарата, мяташ се на първия влак и се спасяваш от тая държава.”

Tabakernte in Bulgarien - BdT

Залезът на една държава?


Заключенията


Както виждате, 30 години по-късно същата идея като в ТКЗС-то. Оптимистичният извод от тази история е, че за разлика от времето на милиционерските вицове, днешните полицаи са много по-възпитани и интелигентни. Вторият извод за съжаление е песимистичен. Щом без страх го казват и хора като полицаите, работещи в строго йерархизирана структура, която трябва да вдъхва уважение и да е символ на държавността, тогава изглежда наистина няма такава държава.

Редакцията препоръчва

Реклама