″Няма логика да се гордеем, че сме били 5 века роби″ | Новини и анализи от България | DW | 03.02.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

"Няма логика да се гордеем, че сме били 5 века роби"

"Раята не е била роб. Роб е онзи, който няма собственост, а нашите хора са имали имоти, пътували са, търгували са" - по повод полемиката около "турското робство" Георги Папакочев обобщава мненията на български историци.

„Използването на историята по манипулативен начин, на което за жалост ставаме свидетели не за първи път, възмущава силно. И то не само защото така се неглижират достиженията на академичното знание, но и защото историята се превръща в инструмент за прокарване на изкуствени разделения в българското общество, които с нищо не допринасят нито за националното самочувстие, нито за изграждането на модерната българска идентичност“. Това се казва в отворено писмо на група историци от БАН, разпространено тези дни в български и чуждестранни медии. Поводът - публичният дебат по въпроса как да се нарича в учебниците по история петвековният период, през който българите са били поданици на Османската империя. Групата от осем хабилитирани специалисти, които от години се занимават с изследвания на периода от 15 до 19 век в българската история, са категорични, че не „турско робство“, а „османско владичество/власт/управление/господство“ е международно утвърденият научен термин за обозначаване на режима, при който са живели подвластните на Османската империя народи. Тази терминология се използва и в историографията на съседните на България балкански държави.

"Възможно ли е всичко това да е било градено при робство?"

Терминологичната война между по-храбрите историци и някои български националисти започна още през 2009 година, когато в серия интервюта и свои публикации проф. Кръстьо Манчев от Института по балканистика при БАН пръв се осмели да изрече какво точно е „робство” и да докаже с научни факти, че в „космополитната Османска империя такова нещо не е имало“. В резултат авторитетният балканист тутакси бе засипан с огън и жупел под формата на отворени писма и заплахи от страна на различни националистически формации. Тезите му бяха окачествени като „циничи“, „атибългарски“ и „антинаучни“, а самият той беше обвинен, че се е поставил в услуга на „външни, враждебни на българщината интереси“. През 2011 година проф. Манчев повтори пред Дойче Веле: „Раята е била зависима, но зависимост и робство са две различни неща. Раята не е била роб. Роб е онзи, който няма собственост, той е собственост на някого, докато нашите селяни са имали собствени ниви, дворовете им са били пълни с челяд и със стока, притежавали са имоти и са пътували по света. Османската империя се е простирала от Диарбекир до Виена, не е имало никакви граници. Нашият българин е можел да бъде в Букурещ, в Смирна, можел е да отвори дюкян, да развива някакъв занаят, да търгува. Имали сме много богати хора. Идете в Копривщица, погледнете старата част на Пловдив - възможно ли е това, което виждаме там, да е било градено при робство?”.

Случаят "Батак"

Скандал по темата избухна и през пролетта на 2007 година. Тогава двама изкуствоведи - българката Мартина Балева и германецът Улф Брунбауер от Института за Източна Европа към Берлинския Свободен университет, поискаха да представят резултатите от свое изследване, свързано с изобразяването на Баташкото клане в живописта (и по-специално в картината на полския живописец Антони Пьотровски), както и с въпроса за ролята на кръвопролитията от 1876 година в колективната памет на България. В изпреварваща събитието остра прокламация тогавашният президент Георги Първанов, историк по образование и агент на ДС, обяви проекта на германския университет за „остра провокация към националната ни история и памет“, а представянето му беше забранено с аргумента, че ставало дума за „антинаучна изява“.

Buchcover Batak ein bulgarischer Erinnerungsort

Двуезичният каталог на Балева и Брунбауер

В контекста на актуалната полемика по въпроса за „турското робство”, българската изкуствоведка проф. Мартина Балева, която от 2012 година преподава в университета в швейцарския град Базел, сподели специално за Дойче Веле следното: „На фона на сегашните дебати се запитах колко упорита фантазия е нужна, за да бъде вписан един все пак успешен исторически период в непоклатимата представа за робството”. Проф. Балева е убедена, че писането на национална история е в България едно доста противоречиво начинание, което изисква на първо място изобретяването на враг, от когото нацията да се разграничи, за да нарисува себе си в по-светли краски.

Посредством различни „ритуали“ непрекъснато се напомня за този враг и така той остава завинаги жив в националното съзнание. „Според мен, казва проф. Балева, случващото се днес в България е именно такъв ритуал. Както през 2007 година, когато се разрази скандалът около Батак, така и днес образът на врага е активиран точно в момент, когато трябва да се отвлече общественото внимание от актуалните проблеми. Докладът на ЕК за състоянието на съдебната система и борбата срещу корупцията беше умело заглушен от виковете за опазване на историята. Същото се случи навремето със скандала „Батак“ - и той беше опит за отклоняване на вниманието от други теми, като същевременно беше умело използван за тогавашната предизборна кампания за Европейски парламент“, казва проф. Балева.

Редакцията препоръчва

Защо "турското робство" им е толкова скъпо?

Доц. Йорданка Бибина от Института за балканистика към БАН също открива прилики между случая „Батак” и сегашната полемика около термините „робство“ и „съжителство“. Според Бибина, общото при тях е ажиотажът, който се развихря обикновено покрай лансирането на някаква историческа позиция, теза, дори хипотеза. „В такива моменти определени среди залагат на някакво псевдо-патриотарство, което няма нищо общо с истинския патриотизъм. Те обикновено обслужват нечии интереси, вероятно политически, и използват историята за свои не съвсем чистоплътни цели. За съжаление историческият ажиотаж намира много добра почва у нас”, казва доц. Бибина и добавя: „Хората продължават да живеят с едни „възрожденски“ представи за миналото, макар че в това няма нищо лошо - българското Възраждане като състояние на духа е едно от най-големите постижения на нацията. Но то е и тип романтично възприемане на историята, без да се съобразява с новите разкрития, факти и обогатената с документи база на историческите извори. Просто съществува голямо разминаване с придобилото гражданственост понятие „турско робство“, на което, за съжаление, се гради българската идентичност в един героичен план. Казвам „за съжаление“, защото и досега не намирам логика в това да се гордеем с факта, че сме били 500 години роби“, казва доц. Бибина в интервю за Дойче Веле.

Дали на този фон може да се говори за засилващ се безпросветен български национализъм? „Да, в определен смисъл“, признава експертката от БАН, която е и университетски преподавател по история в регион със смесено население. Бибина твърди, че нейните контакти с млади хора, особено в университетските среди, говорят съвсем еднозначно, че „нищо не ни разделя”. Поне докато не се намесят политиката и платените клакьори на някакви тези, казва Бибина и добавя: „Мисля, че е крайно време да се спре запушването на устата на сериозната и истинска наука. И още нещо: много важна е ролята на образованието. Защото колкото по-необразована е дадена група хора, толкова по-лесно тя се управлява“, заключава доц. Йорданка Бибина.

Подобно съдържание

Реклама