″Нямаме пари за две деца″ | Новини и анализи по международни теми | DW | 06.10.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

"Нямаме пари за две деца"

Доскоро не им беше позволено, сега те самите не го искат: второто дете. След десетилетия на "политиката на едното дете", Пекин се опитва да насърчи раждането на две деца. За китайците обаче това е прескъпо удоволствие.

Ючанг в централната част на Китай. В този град ясно си проличава промяната в мисленето на китайското ръководство по отношение на контрола върху раждаемостта. В началото на 2016 градската управа разпространи отворено писмо, с което се опита да насърчи своите служители да имат по две деца. В него пишеше: "Младите другарки и другари трябва да дадат пример и да практикуват политиката на двете деца. А по-възрастните трябва да се опитат да повлияят на своите деца в това отношение." 

Китай има нужда от повече деца. Защото демографската ситуация не е никак розова. Политиката на едното дете доведе до ниска раждаемост, подобна на тази в Европа от времето на появата на противозачатъчните през 1960-те години. В резултат на това през 2010 година населението на Китай е наброявало 1,3 милиарда души. А хората над 65 години са съставлявали 13% от населението: 185 милиона китайци са били пенсионери. Експертите изчисляват, че до 2026 година техният брой ще достигне 300 милиона.

Само зачеването е безплатно

Политиката на двете деца влезе в сила в началото на годината. Само че и в преходния период между 2014 и 2016 раждането на второ дете беше разрешено - при родители, които са нямали братя и/или сестри. Очакваният бум на раждаемостта обаче така и не се състоя. Според официалните статистики, през 2015 година в Китай са се родили 320.000 бебета по-малко, отколкото през 2014-та. 

Една от основните причини за това се крие във факта, че много родители се опасяват, че не могат да издържат подобаващо децата си. Прехраната, медицинското обслужване и образованието струват на родителите огромни суми. Чен Тянминг, инициатор на акцията с отвореното писмо на градската управа на Ючанг, знае това много добре. Затова и той написа: "Родителите не бива да се опасяват за медицинското обслужване и образованието на децата си". Китайците обаче са скептично настроени и няма как една декларация за намерения без каталог от мерки да ги убеди. "Зачеването е безплатно, но отглеждането на детето е скъпо", коментират много родители в социалните мрежи.

Проблемът започва още със сухото мляко

Младите германски родители сигурно си спомнят, че преди известно време бебешките храни в германските магазини бяха разпродадени. Причината: производителите не можеха да смогнат да отговорят на огромното търсене от Китай, където се разигра голям скандал с млякото на прах. Китайските родители просто не искаха да купуват местни бебешки храни.

Оказа се, че много китайски производители са смесвали млякото на прах с меламин, за да симулират по-високо съдържание на белтъчини в млякото. Обикновено меламинът се използва за производството на лепила. Последиците от скандала бяха ужасяващи. Имаше 40.000 случаи на кърмачета, при които бяха диагностицирани увреждания на бъбреците. Официално беше съобщено и за четири смъртни случая.

През 2011 година  беше проведена анкета, в която 70 процента от участвалите китайци заявиха, че нямат доверие на местните производители на сухо мляко. В Китай цената на една опаковка германско мляко на прах обаче е два пъти по-висока, отколкото в Германия. А дори и в икономически силните китайски провинции средният месечен доход е около 750 евро. Така финансовият натиск върху китайските родители се засили още повече.

Доброто образование е скъпо

Доброто образование също струва пари

Още през 1980-те имаше лоши прогнози

А когато децата пораснат, трябва да ходят на детска градина и на училище. Таксите в добрите детски градини в Китай обаче варират между 200 и 500 евро на месец. Държавните училища са безплатни, но образованието в училищата с добро реноме се заплаща солено. И тъй като родителите желаят, разбира се, само най-доброто за детето си, те се виждат принудени да плащат. В много от големите китайски градове училищата често са отдалечени от дома. И някои родители купуват второ жилище в близост до училището на децата си. А тези т.нар. "училищни апартаменти" водят до покачване на цените на недвижимите имоти.

"Вижте младото поколение. Младите трябва да плащат вноските за жилището си. Някои пък изобщо нямат жилища и вероятно ще останат дълго време моми и ергени. Че как да се женят? И политиците искат именно от тези млади хора да раждат по две деца? Дори и при едно дете младите родители трябва да си правят тънка сметка при сегашните обстоятелства", казва социологът Куин Янг.

Всъщност партийната централа прогнозира възникването на подобни проблеми още през 1980-те години, когато беше въведен контролът над раждаемостта. На 25 септември 1980 китайското ръководство публикува отворено писмо до всички партийни членове и младежките организации на партията. "Някои другари са загрижени, че от политиката на едното дете може да възникнат проблеми от друг характер - застаряване на обществото, липса на работна ръка и прекомерно финансово натоварване за родителите. Отчасти опасенията са погрешни схаващания и част от проблемите могат да бъдат решени", твърдеше се тогава. 36 години по-късно същите тези проблеми вече са факт. И комунистическата партия започна да залага на политиката на двете деца. Досега обаче очакваният бейбибум така и не се състоя.

 

Редакцията препоръчва