Няколко факта за българската миграция | Новини и анализи от България | DW | 10.03.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Няколко факта за българската миграция

Покрай отварянето на трудовия пазар на ЕС за българи темата за миграцията отново излезе на дневен ред. Какви са моделите на българската миграция и причините за нея? И защо германците не бива да се страхуват от българите?

Тези и други въпроси бяха обсъдени в София в рамките на дискусията "Модели на миграция в ЕС: Изтичане на мозъци или "миграция по бедност"? Предизвикателства пред България и Германия", организирана от фондация "Фридрих Науман".

Българите и румънците се ползват от пълните свободи, които ЕС гарантира на своите граждани, в това число да живеят и да работят в друга държава. В Германия обаче това се посреща с опасения, каза още в началото на дискусията д-р Рене Клаф от "Фридрих Науман". Той подчерта, че мнозина германци се питат колко хора ще дойдат от България и какво ще означава това за германския пазар на труда и за социалната система, както и че особено големи са опасенията, свързани с онези имигранти, които не желаят да се интегрират в германското общество. "Дебатът, който се води в някои германски медии показва, че свободите, които ЕС дава на своите граждани, са на път да го изправят пред поредната криза. Ние либералите смятаме, че е опасно тези развития да се обсъждат в светлината на стереотипи и предразсъдъци. За нас е важно да говорим за фактите", изтъкна д-р Клаф.

Друг участник в дискусията, зам. министър-председателката доц. Даниела Бобева акцентира върху отсъствието на национална политика по задържане на умните глави в страната. Тя призна, че не знае друга държава да е преживявала такива значими промени, свързани с емиграционни потоци за толкова кратко време. "Въпреки все още високата безработица и намиращата се в трудно положение икономика обаче вече се наблюдават и някои признаци на подобряване – наблюдава се например дефицит от 1000 квалифицирани заварчици и затова се налага да наемем такива от Китай. Преди сирийската криза си мислехме, че в България няма как да дойдат чужденци, защото страната не е достатъчно привлекателна за тях. Оказа се обаче, че България става все по-привлекателна за имигрантите", отбеляза тя.

Доц. Бобева подчерта, че емиграцията винаги е двустранна - между приемащата и изпращащата страна - и поради това не би възприела силно драматична позиция по темата. Според нея е добре, че висококвалифицирани българи са избрали да живеят в Европа. "Ако този общ пазар, от който ние сме част, наистина печели от тях, това е добре. Не съм чак такъв патриот по този въпрос. От друга страна обаче е много важно да се насърчава имиграцията в посока връщане", подчерта зам. министър-председателката.

Deutschland Parteien Alexander Graf Lambsdorff

Александър Граф Ламбсдорф

За "добрата" и "лошата" миграция

Според Александър Граф Ламбсдорф, член на ЕП и заместник-председател на групата на Алианса на либералите и демократите за Европа, миграцията е нещо, от което Европа има нужда за ефективно разпределение на своята производителност и на ресурсите на общия пазар. "Дебатът в Германия, свързан с миграцията, сега е фокусиран върху българите и румънците и по-точно върху ромите. При нас не се говори за интелигентните студенти, за учените, изследователите, за интегрираните на германския пазар на труда, които допринасят за икономическия растеж, а за миграцията по бедност", изтъкна евродепутатът.

"Онова, което предизвика активен политически дебат в Германия, е свързано с големите групи роми, които идват в градове като Дуисбург, Дортмунд, Кьолн, където съществуват проблемни райони и мнозинството от населението в тях се чувства застрашено. Моето наблюдение е, че икономическите нужди и реалности се сблъскват с психологическия стереотип. Когато пристигне в съответната страна, мигрантът е "друг", "чужд", той "иска нещо", подозрителен е и веднага поражда ответна реакция. Според статистиката обаче над 90 на сто от българите в Германия имат работа и допринасят за развитието на германското общество. Поради това за нас като политици е най-важно да задържим общественото внимание върху "добрата миграция"", подчерта Александър Граф Ламсдорф.

В дискусията в София участва и председателят на Управителния съвет на Института за пазарна икономика (ИПИ) Красен Станчев. Той изтъкна следното: "Разбира се, че има малцинство мигриращи българи (1.5%-2%), повечето от ромски произход, които се опитват да се възползват от социалните системи на европейските страни. Повечето от тях обаче не отговарят на изискванията за получаване на подобни помощи и обезщетения, така че някои страховити твърдения са неверни."

Wirtschaftsexperte Krassen Stanchev

Красен Станчев

Парите от чужбина

Станчев наблегна и на явлението "обратна миграция" към България и Румъния, което е свързано с преките чуждестранни инвестиции. "В периода 2007-2008 година България поставя "световен рекорд" за чужди инвестиции, които възлизаха на 30% от БВП. Тогава 60% от всяко спечелено евро в България е било свързано с тези инвестиции. Сега положението е съвсем друго", смята Красен Станчев.

Той припомни освен това, че през 2006 година българите в чужбина са финансирали 30 000 средни дохода на лица в България, а в момента със своите преводи допринасят за средния доход на 300 000 лица, като в реална стойност този доход се повишава. "България изглежда доста добре в сравнение с други страни. Парите, които се изпращат от сънародниците ни в чужбина, представляват между 2.5% и 3% от БВП. В Албания те са около 10 на сто, в Румъния - над 6 на сто. Не говоря за други страни като Армения, където се говори за 15-16 на сто. От друга страна най-големият работодател в България, с изключение на държавната администрация, е IT-сектора, в който работят около 45 хиляди човека с месечен доход над 2000 евро. И само поради тези два фактора - парите на българите от чужбина и IT специалистите – дори на фона на миграцията и демографския срив, БВП в България ще продължи да нараства с 0.5 на сто", заключава оптимистично Красен Станчев.

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание