Някой ни прави на шарани | Новини и анализи от България | DW | 05.06.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Някой ни прави на шарани

Предизборното напрежение е завладяло всички - партии, партийки и парламентарни групи се цепят, групират и прегрупират - без оглед на идеи и идеологии. Сякаш гражданите са шарани, готови да се хванат на всяка въдица.

Коментар на Мирела Иванова:

Вчера заранта излязох доста рано от къщи и на ъгъла се сблъсках с психичноболното момче от махалата. Срещам го от години, върви с широки крачки и с накривено дясно рамо, защото ръката му е в джоба. Винаги разговаря със себе си, оживено, но шепнешком. Изглежда без възраст и самодостатъчно в участта си. Сега момчето ми се стори някак разместено, изнервено, обострено дори, говореше не просто високо, а направо крещеше: „Нищо не може да се направи! Нищо не зависи от мен!“

Шаран

Шаран, готов да "клъвне"

От вчера тези думи, извадени от всякакъв контекст разбира се, не ме оставят на мира. В случая с момчето, което наблюдавам само отдалеч, те сигурно изразяват трагическо безсилие. Но ако ги съотнесем към предизборното изнервяне на политическите партии, към разпенените крясъци на тоя или оня лидер(ка), към трескавото прегрупиране и възникването на нови „кръвосмесителни“ съдружия, към скърцащите със зъби за нова хапка власт политически субекти, просто става страшно...

Какво още предстои в позорището?

Започна се с оттеглянето от министерския и вицепрезидентски постове на министър Калфин, и с патовия патос, с който АБВ заговори за обединение на левите сили около обща президентска кандидатура. Подозрението, че Първанов отново се готви за поста, предизвика буквално шизофренно раздвоение по казуса противоконституционен ли е третият мандат или да. Децибелите в лявата говорилня се извисиха и откъм БСП и новата ѝ лидерка, избрала да вдигне на крака партията с безумната реторика на миналото и прилежащите ѝ жестове. Нинова сякаш се готви да обяви „курс на въоръжена борба“.

Не по-ясно е и вдясно. Засега всички от РБ, поотделно естествено, твърдят и от медийните екрани и през Фейсбук, че най-добре е да се излъчи общ кандидат-президент, след като първият опит с Плевнелиев се оказа неуспешен по ред причини.

Предизборната нервна криза пък така завладя групата на БДЦ, че направо я разцепи и разпадна, като Народен съюз и Гергьовден, присъединени само символно към АБВ, дори се самообявиха за някакъв „мозъчен и идеен тръст“. Ако се замислим в случая над българското парламентарно номадство, вероятно ще стигнем до извода, че то си остава традиционен наследник на древните финикийци и най-вече на техните финикийски знаци, но това е друга безкрайна и изнервяща тема.

За вечния балансьор и вечните му опоненти

Мирела Иванова

Мирела Иванова

Новият наместник на ДПС също се тресе от неспокойствие, прелита от място на място и прави изявления, които се помнят най-вече заради арогантността си: очевидно е, че Догановата партия има проблеми с опозиционността си и не само, затова и апломбът на Карадайъ е едновременно изнервящо смешен и циничен.

Вечните опоненти на ДПС, т.н. патриоти, представени от две враждуващи до кръв довчера парламентарни групи, днес вече гласят предизборен сговор с ритуално заравяне на томахавките и химикалките. Какво ли не прави властта с хората?

Засега само от ГЕРБ изглеждат привидно самоуверени, демонстрират „видими резултати“ и донякъде имат основание да са спокойни, защото десетки челобитни и доморасли пророци тръбят сутрин, обед и вечер победата на неизвестния все още техен кандидат-президент.

Тепърва ни предстои все по-често да се сблъскваме на всеки ъгъл с предизборната невротичност, с циничното нехайство спрямо гражданите на повечето политически сили и отделни, устремени към властта, субекти. Само дето не бива като психичноболното момче от махалата да крещим: “Нищо не може да се направи! Нищо не зависи от мен!“ Зависи – да мислим, когато гласуваме.

Реклама