Някой ден Русия ще оцени 12 юни | Новини и анализи от Европа | DW | 12.06.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Някой ден Русия ще оцени 12 юни

Декларацията за държавния суверенитет на Русия, приета на 12 юни 1990, беше шанс за промени, който остана неизползван. Някой ден руснаците може би ще оценят значението на антикомунистическата революция отпреди 25 години.

Коментар на Константин Егерт

Макар 12 юни да е официален празник и неработен ден в Русия, у руснаците той не буди почти никакви емоции, освен безразличие. "Ах да", казват те - "това май беше Денят на независимостта, но от кого?". През 1990 година обаче нещата далеч не изглеждаха толкова безсмислени. Документът, приет от първия демократично избран парламент на Руската федерация, която тогава още влизаше в състава на СССР, трябваше да открие нова страница в историята на страната. Декларацията за държавния суверенитет на РСФСР провъзгласяваше върховенството на руските закони над съветските, разделението на властите, както и равенството на гражданите пред закона. Същевременно декларацията обещаваше повече права за отделните автономии в състава на Русия. Практически ставаше дума за документ, който за първи път официално определи съвременна Русия като истинска, а не социалистическа демокрация.

"Каква държава загубихме!" - или пък спечелихме?

Парламентът на РСФСР тогава обяви, че след като се подпише нов съюзен договор, Руската федерация смята да остане в рамките на обновения Съветски Съюз. Но СССР се разпадна. Голяма част от руското общество днес обвинява бившото ръководство на РСФСР, начело с Борис Елцин, за "разрушаването" на СССР, а първия и последен президент на СССР Михаил Горбачов, че не е предотвратил "разпада". Днес всяко споменаване на декларацията от 12 юни 1990 г. неизбежно предизвиква спор за това дали разпадането на СССР е било неизбежно, или е е можело да бъде предотвратено. "Каква страна загубихме!" - повтарят хората от Смоленск до Владивосток и до днес. Всъщност СССР щеше да се разпадне и без Декларацията за държавния суверенитет на РСФСР. В края на 80-те години на миналия век, съветската система, която изби десетки милиони свои граждани, просто беше изчерпала всичките си ресурси.

Горбачов срещу Елцин

Не може да се отрече, че приемането на декларацията, беше част от борбата за надмощие между Елцин и съюзното ръководство. Единодушно гласуваният документ обаче не бива да се разглежда вън от историческия контекст. Преди това се бяха провели два избора: през 1989 година - за народни представители на СССР, а през 1990 година - за депутати на Руската федерация. Елцин беше политикът, който имаше най-голяма популярност, а и най-голяма легитимност в страната. Той инстинктивно беше разбрал, че доверието на хората и авторитетът пред тях трябва да бъдат извоювани в битка с политическите конкуренти. Това основно го отличаваше от Горбачов, който се страхуваше от избори.

Konstantin Eggert

Константин Егерт

Горбачов пропусна и последния си шанс да се утвърди като легитимен лидер, след като през март 1990 година обяви, че президентът на СССР няма да се избира пряко от народа. Така на практика той се самопровъзгласи за президент, но оттогава насетне той се превърна в заложник на реакционните сили в комунистическата партия, които го свалиха от власт през август 1991 година. Това погреба и без това минималните надежди за съхраняването на Съветския съюз под някаква форма.

Преоценката е неизбежна

Никога в своята досегашна история Русия не е била демокрация. И когато през 1992 година 12 юни беше обявен за официален празник и "Ден на Русия", повечето руснаци се надяваха, че страната им може да се превърне в пълнокръвна демокрация. Тези надежди не се изпълниха изцяло. Хората днес изпитват предимно отрицателни чувства спрямо декларацията от 12 юни 1990 година. Руснаците се отнасят отрицателно към т.нар. Перестройка, както и към мирната антикомунистическа революция от 1989 до 1991 година. За това има много причини. Най-важната от тях е вероятно постимперският синдром за загубеното могъщество на страната. Кремъл успешо култивира този синдром и го използва за пропагандни цели. Днешната руска политика се подхранва от носталгията по миналото и не предлага никаква визия за бъдещето. Рано или късно тази политика ще изчерпа своите възможности и ще загуби притегателната си сила сред гражданите.

Преоценката на руската история от 20-ти век няма да се осъществи нито днес, нито утре, но тя е неизбежна. Краят на 80-те и началото на 90-те години бяха времето, когато настъпи известна успешна промяна в руското общество и беше постигната известна политическа и икономическа свобода. Американският историк Леон Арон говори за "Ера на идеализъм и гражданско достойнство". Още 15 до 20 години и руснаците също ще стигнат до тази оценка - като един от най-положителните моменти в руската история.

Редакцията препоръчва

Реклама