НЦЦ за съдбата на ромите в България | Новини и анализи от България | DW | 19.09.2018
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

НЦЦ за съдбата на ромите в България

Догодина Пловдив е европейска столица на културата. Центърът на града е излъскан, но недалеч от него се разкрива една безутешна картина: Столипиново - сиво, мръсно, бедно. Така започва статия на НЦЦ за ромите в България.

Пловдив е истинско бижу: вторият по големина български град има 80-вековна история и днес там все още могат да се видят следите, оставени от траки, римляни и османлии. Много обекти се реставрират усърдно - все пак през 2019 Пловдив е европейска столица на културата. Само на 45 минути пеша от излъскания център на града обаче човек попада в друг свят: в ромската махала Столипиново, в която живеят между 40 000 и 70 000 души. Това е едно от най-големите ромски гета в Източна Европа. Така започва обширен репортаж от Пловдив на швейцарския "Нойе Цюрхер Цайтунг", озаглавен "Мизерия в покрайнините на културната столица".

Авторът на статията Иво Мийнсен описва една доста безутешна картина: сиви осеметажни панелки; пране, окачено върху оградата на едно училище; боклуци, разхвърляни покрай контейнерите за отпадъци; улици, по които на места няма асфалт; локви, които говорят за хронични проблеми с канализацията в квартала. В този жилищен лабиринт почти не се забелязва някаква централна инфраструктура, пише авторът и добавя: няма автобуси, нито полиция или пък пощенска станция, виждат се само електрически стълбове. Някакви майстори работят направо на улицата - на един ъгъл бояджия лакира елементи за огради, по-нататък двама млади мъже свалят от един стар потрошен автомобил всичко ценно - от двигателя до медните проводници. На целия този фон изпъква местният клон на фирмата за парични преводи "Western Union" - на площада на улица "Елба". Парите, изпращани от роднини, заминали на гурбет (легално или не) в чужбина, са важен източник на доходи за жителите на Столипиново, четем още в публикацията.

Млад жител на Столипиново

Млад жител на Столипиново

Безутешността на това място всъщност отразява положението на ромите в цяла България. В страната обаче няма надеждни статистики, които да документират реалния брой на ромските жители. Европейската комисия предполага, че те са около 750 000, а българските власти твърдят, че са два пъти по-малко. Според едно изследване от 2016 година, 86% от ромите в България живеят под границата на бедността, а това е с четири пъти повече отколкото сред останалата част от населението на страната. От проучванията става още ясно, че 55% от ромите са безработни, а почти половината от тях обитават жилища или помещения без каквито и да било санитарни възли.

Редакцията препоръчва

Кратка история на ромите в България

И в други източноевропейски страни ромите имат подобни проблеми. А причините за тежкото им положение са идентични: ниско образование, сегрегация, изостаналост и дискриминация.

През 19-и век в Румъния ромите са били роби (на князете и благородниците). Много от тях са бягали на юг и са се преселвали в България. През първата половина на 20-и век представителите на ромския етнос са принадлежали към най-непривилегированите обществени слоеве в Европа. А по време на Втората световна война, според различни историци, националсоциалистите избиват поне четвърт милион роми, посочва Иво Мийнсен в "Нойе Цюрхер Цайтунг".

Българското ромско общество обаче оцелява и в годините на Холокоста. А след войната ромите в България дори получават подкрепа от новата социалистическа власт, която открива техния потенциал като изключително лоялни поддръжници, подчертава авторът. При социализма трудът е бил задължителен и повечето роми са имали работа. По онова време разликата в благосъстоянието и образованието между роми и българи дори намалява, макар и да не изчезва съвсем. Комунистите започват да преместват ромите в новопостроени жилищни квартали - един от тях е Столипиново, изграден през 1971 година, пише авторът. До 1989 година кварталът е със смесено население, но след промените много българи започват да се изнасят. Същевременно роми от други квартали се заселват в Столипиново. Така постепенно кварталът се превръща в етнически хомогенно гето.

Авторът на "Нойе Цюрхер Цайтунг" цитира журналиста Норберт Мапес-Нидек, който пише в своята книга "Бедни роми, лоши цигани", че сегашното положение на ромското малцинство е продукт от политическите и обществени процеси след промените през 1989 година. Към географската сегрегация тогава се прибавя и икономическата - като последица от дълбоките промени, съпътствали смяната на системата. В този контекст традиционните ромски кланове изживяват нещо като ренесанс: в ромските общности и до днес семейството е най-важната опора. А патриархалните структури в тях допускат традиции като детските бракове.

Сякаш сегрегацията се задълбочава

Днес населението на България се топи. Ромите обаче са единствената етническа група в страната, която нараства - при това със значителни темпове и въпреки лошите си преспективи за бъдещето. Това пък облагодетелства дейността на различни мафиотски структури, които се занивамат с търговия на наркотици и проституция. И в пловдивския квартал Столипиново властта е разпределена между няколко местни цигански барони. Зададат ли се избори, те организират продаването на гласове. Реално погледнато и до днес остава неясно колко широко разпространен е този метод на изборна измама, пише "Нойе Цюрхер Цайтунг".

Днес почти 1/3 от ромските деца в България посещават т.нар. ромско училище

Днес почти 1/3 от ромските деца в България посещават т.нар. "ромско училище"

Повечето представители на ромското малцинство не очакват много от държавата и правителството. И с право, пише авторът и посочва: от поне едно десетилетие насам в българската политика разпалването на омраза към ромския етнос е гаранция за успех. Политическото инструментализиране на това малцинство допълнително отравя климата между ромите и българите, четем по-нататък. 

В края на статията се посочва, че днес 90% от седемнайсетгодишните ромски деца ходят на училище. Проблемът със сегрегираните училища обаче остава нерешен. Наскоро изследване на ЕС установи, че почти една трета от ромските ученици в България посещават т.нар. "ромски училища", а тези учебни заведения са зле финансирани и с по-лоша материална база, пише авторът. А това показва, че проблемът със сегрегацията по-скоро се задълбочава, почертава "Нойе Цюрхер Цайтунг".

   

 

Подобно съдържание

Реклама