Нуждае ли се България от помощ отвън? | Новини и анализи от България | DW | 04.07.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Нуждае ли се България от помощ отвън?

Нуждае ли се България от помощта на Международния валутен фонд, каквато идея бе лансирана в разгара на банковата паника? Не, категорични са двама независими икономисти.

Идеята бе най-ясно артикулирана от лидера на днешната парламентарна опозиция, която се готви отново да управлява. В деня, когато пред клоновете на втора поредна банка се извиха опашки от вложители, след консултации на политическите сили той обяви, че „веднага трябва да се викне” МВФ, за да се вземе заем от „поне” 5-6 милиарда лева, с които "да се подпрат бордът и банките". Защото "катастрофата се превърна в бедствие”.

"Нито банките, нито бордът имат нужда от външно подпиране"

Според програмния директор в Центъра за либерални стратегии Георги Ганев, държавата няма нужда „нито веднага, нито от 5-6 милиарда, нито от МВФ”. „Можем безкрай да спорим дали заем или поне стендбай от МВФ е удачна идея или не, но нужда, при това неотложна, няма. Основната причина за това е, че нито банките, нито бордът имат каквато и да е необходимост от външно подпиране, както стана съвсем ясно през последните дни”, казва Ганев.

Георги Ангелов, старши икономист в Институт “Отворено общество”, припомня на свой ред, че държави, които не могат да си решат сами проблемите с бюджетни, икономически или банкови кризи, по принцип се обръщат към международни институции като МВФ - само за последните 5-6 години близо една дузина европейски страни са го направили. Латвия, например, поиска външна помощ през 2008 година заради банкова паника, която засегна втората най-голяма банка. Само две години по-късно страната излезе от спасителната програма и започна да се справя самостоятелно - и то толкова добре, че успя да влезе в еврозоната. В този смисъл МВФ е опция при нужда от външна подкрепа, било финансова, техническа или просто като символ на доверие.

Georgi Angelov Wirtschaftsexperte Bulgarien

Георги Ангелов

Проблемът с МВФ обаче е, обяснява Ангелов, че фондът не дава заем от днес за утре - за сключване на споразумение е необходимо технологично време. А както се видя, има по-бързи начини за осигуряване на средства - например краткосрочния вътрешен заем от 1.23 милиарда, издаден извънредно на 30 юни. Да не забравяме, че правителството емитира и 3 милиарда лева, които също в краткосрочен план осигуряват ликвидност на държавата. Тоест, заемът беше взет, макар и не от МВФ. И още нещо: самото решение да се вземат мерки, както и анонсирането на разрешението на ЕК да се отпуснат 3.3 милиарда на банките се оказа достатъчно, за да се сложи край на паниката. „Понякога не е необходимо да се харчат пари, просто е нужно да се покаже на обществото, че парите са налични - това внася успокоение”, казва Георги Ангелов.

Фалит, катастрофа, бедствие?

България не е фалирала, категоричен е Георги Ганев, но в същото време посочва, че от години насам държавата води неразумна фискална политика, придружена от стремглаво натрупване на квазифискални дефицити - дългове на сектори от публичната сфера, като енергетика, здравеопазване, общини, БДЖ и други. Все още това не прави българските публични финанси болни или неспособни да посрещат неблагоприятни развития, но ако тези процеси продължат, лошото неминуемо ще настъпи. „Няма бедствие и катастрофа, но има ясна нужда от промяна на посоката на развитие на публичните финанси”, казва Ганев.

Според Георги Ангелов, твърденията за фалит на държавата са пресилени, но също толкова пресилени са и уверенията, че няма никакви финансови проблеми. „Само като погледнем милиардите дългове в енергетиката, заплахата от фалит на БДЖ и болници, растящия бюджетен дефицит и разбираме, че нещата въобще не са идеални и следващите правителства ще имат пред себе си сериозни предизвикателства. Не фатални, но сериозни”, посочва експертът.

Двамата икономисти са на едно мнение по въпроса защо идеята за помощ от МВФ се лансира точно в разгара на банковата паника. „Мотивите са изцяло политически, поради липса на каквато и да било икономическа логика и обосновка. По причини, известни само на тях, съответните политици очевидно предполагат, че подобна реторика може да ги позиционира по желан от тях начин за предстоящите избори”, казва Георги Ганев.

„Посланието е по-скоро политическо - да дойде МВФ би било признание, че сегашното правителство не си е вършило добре работата. Но това и сега го знаем, едва ли някой таи някакви илюзии - особено след звучния шамар, който кредитната агенция Стандарт енд Пуърс удари на правителството, сваляйки рейтинга заради липсващи реформи”, коментира Георги Ангелов.

Начини за дисциплиниране на политиците

Bulgarien Wirtschaftsexperte Georgi Ganev

Георги Ганев

По принцип МВФ може да изиграе важна роля за дисциплинирането на политиците. Дали обаче това важи и за България? Според Георги Ганев, България отдавна е достигнала етапа, при който единственият смислен начин за дисциплиниране на управляващите е чрез натиск от страна на самото общество: ”МВФ може да помогне за реформи, но няма как да помогне на българското общество да стане по-модерно. Аз лично разглеждам всички събития в страната през последната година именно като изблик на конфликта между желаещите да се модернизират части от българското общество и онези, които не го желаят”, отбелязва Ганев.

„Понякога МВФ е полезен в ролята си на боксова круша - едно правителство по-лесно прави необходимите болезнени реформи, ако може да се оправдае с някого отвън. Но ние и в момента си имаме външно оправдание за реформи в лицето на ЕК, която постоянно публикува критични анализи и препоръки, а и ни спира еврофондовете. Проблемът не ни е в липсата на оправдание, а в липсата на политическа воля за реформи. Без такава воля и МВФ да дойде, нищо няма да се промени”, казва Георги Ангелов.

„България, при всичките оплаквания, е сред богатите страни в света - реалният среден доход на човек е доста по-висок от средния за света, а и разпределението на този доход не е много по-лошо от това в модерните развити общества. Въпросът изобщо не е до пари. Предизвикателството пред българите днес е друго: политическа воля за реформи, подкрепена от достатъчно голяма част от обществото”, заключава Георги Ганев.

Редакцията препоръчва