Носи ли Германия бурка? | Новини и анализи от Европа | DW | 14.05.2017
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Носи ли Германия бурка?

Някои родители-мюсюлмани искат училището да освободи дъщерите им от часовете по плуване, на децата да не се сервира свинско месо за обяд. Възможни ли са специални права за мюсюлмани, които следват шериата?

Какво представлява шериатът (ислямското право)? И каква е ролята му в Германия? Тези въпроси се обсъждаха и много преди германският вътрешен министър Томас де Мезиер да обяви, че "Германия не носи бурка". Още през 2006 г. тогавашният баварски министър-председател Едмунд Щойбер заяви пред привържениците на ХСС: "В Германия спазваме конституцията, а не шериата". Четири години по-късно тогавашният президент Кристиан Вулф обяви, че "ислямът е част от Германия". Оттогава насам темата е остро актуална, особено поради увеличилия се брой мюсюлмански пришълци и поради амбициите на десните популисти в годината на важни за страната избори.

Конференцията на франкфуртския изследователски Център „Глобален ислям” (FFGI) пространно осветли сферите, в които има конфликт между шериата и конституцията. Впрочем понятието "шериат" се тълкува по много различни начини. Юристът и ислямовед Матиас Рое подчертава, че с шериата могат както да се потъпкват, така и да се обосновават човешки права.

Рое вижда известни области, в които германското право  допуска някои от ислямските принципи - например в семейното право. В същото време, тези сфери са твърде ограничени. В Германия например чисто религиозните бракове, както и частните разводи са невалидни. Когато ислямисти от салафистките среди игнорират германското право, защото следвали божествения правов ред, това е "фронтална атака срещу правовата държава, на която трябва съвършено категорично да се противопоставим", изтъква експертът.

Репресивни тенденции и в Европа

Susanne Schröter vom Institut für Ethnologie Universität Frankfurt

Сузане Шрьотер

Колкото и различно да се тълкува шериата, различията се заличават, когато той се практикува в ежедневието като система от норми. До този извод стига Сюзане Шрьотер, която е директорка на Центъра „Глобален ислям”. Тя е изследвала ислямски среди - включително в Германия. По отношение на мястото на жената и мъжа в тези среди Шрьотер констатира следното: "Независимо кое тълкуване на шериата възприемат, в ислямските среди неизменно важат следните две правила: мъжът и жената не са равнопоставени, а мъжът - е ясно привилегирован".

Тревожна тенденция, според експертката, е това, че в преди либерални и отчасти секуларни ислямски общества като Индонезия все повече се налагат архаични тълкувания на Корана и шериата. В Европа обаче също се наблюдават тенденции за налагане на репресивен ислямски светоглед, посочва експертката.

Репресивният ислям се налага в социалните среди най-вече там, където има концентрация на мюсюлманско население – в мюсюлманските квартали на Великобритания, но и във френските крайградски гета. "Кафенетата и ресторантите в определени квартали например изобщо вече не са посещават от жени. По време на Рамазана всичко е затворено. По улиците в тези квартали няма да видите незабрадени жени", посочва Шрьотер.

 

Australien Sydney Burkini Erfinderin Aheda Zanetti

Аеда Занети - изобретателката на "буркини" - мюсюлмански костюм за плуване

Германия е твърде далеч от подобна ситуация, но и там натискът над мюсюлманските девойки да носят забрадки и да се подчиняват на мъжа се засилва. Срещу тях се упражнява принуда, снимат ги, ако ходят без забрадка, слагат снимките им в интернет.

"Дъщеря ти е морално пропаднала"

И после пишат на родителите: "Дъщеря ти е морално пропаднала", изтъква експертката. Тя пледира за единен подход към претенциите на онези мюсюлмански родители на ученици, които изискват за тях специални отстъпки в училище – например да бъдат освобождавани от часовете по плуване или да не им се сервират ястия със свинско месо в училищния стол. Когато нещо не отговаря на техните искания, родителите мюсюлмани нерядко упражняват масивен натиск срещу учителите и училищното ръководство, казва Шрьотер.

Възможно е тези конфликти да се усилят. Арабските страни от Персийския  залив поощряват с петролните си милиарди разпространението на един крайно консервативен ислям в света и по тази причина на много места в ислямския свят се налага мнението, че официалното право трябва да се съобразява с шериата. Това се отнася и до страни, от които в Германия са дошли много мигранти.

Американският изследователки център Пю публикува през 2013 година данни от 39 страни. Според тези данни, 99% от афганистанците, 91% от иракчаните и 83% от мароканците подкрепят шериата са. Повечето от анкетираните обаче се застъпват за въвеждане на шериата главно в семейното и гражданското, а не в наказателното право.

Редакцията препоръчва