″Нойе Цюрхер Цайтунг″: ″В България борбата срещу корупцията е инсценирана″ | Новини и анализи от България | DW | 03.12.2019
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

"Нойе Цюрхер Цайтунг": "В България борбата срещу корупцията е инсценирана"

Защо името на Пеевски и други влиятелни хора дори не се споменават в обвинителния акт за фалита на КТБ? Този въпрос повдига авторитетният "Нойе Цюрхер Цайтунг" в статия, озаглавена „Инсценирана борба срещу корупцията“.

София наскоро получи големи похвали от Брюксел.В тазгодишния си доклад ЕС даде положителна оценка на реформите на българското правителство за укрепване на правовата държава и борбата срещу корупцията. Обещано бе да отпадне омразният на мнозина в България Механизъм за сътрудничество и проверка. Правни експерти и представители на гражданското общество в България обаче смятат, че Брюксел е бил подведен от реформи, които може и да изглеждат добре на хартия, но не променят нищо в ежедневието на най-корумпираната страна в ЕС, отбелязва "Нойе Цюрхер Цайтунг".

Според изданието, това впечатление се затвърждава от избора на новия главен прокурор - един-единствен кандидат, лоялен заместник на досегашния. Проблемът обаче е много по-дълбок, отбелязва швейцарското издание, което цитира юриста Иван Брегов с думите: "Главният прокурор е една от най-силните фигури в страната. Той може да открива и да закрива следствия без да дава отчет на никого. И най-вече е почти невъзможно да предприемеш нещо срещу него, ако той самият попадне под подозрението, че е извършил нещо наказуемо".

Всемогъщият главен прокурор

Редакцията препоръчва

В други държави от бившия Източен блок правомощията на този пост бяха орязани още след промените, в България обаче главният обвинител все още разполага с права, предоставени му от сталинистката конституция от 1947 година. Първият главен прокурор, избран след промените, Иван Татарчев, бе казал веднъж, че над него е само Господ.

Постът има съответното възлово значение, когато става дума за разкриването на престъпления с политически характер, или казано иначе - за независимостта на правосъдието. Тъкмо от тази гледна точка равносметката на главната прокуратура не е впечатляваща, коментира по-нататък "Нойе Цюрхер Цайтунг" и се мотивира по следния начин: „Разследванията за корупция редовно губят давност, още преди да бъде произнесена присъдата. А Иван Гешев, бъдещият главен прокурор, не е приключил нито един по-значим случай от последните години. Разследването по най-големия икономически скандал от най-новата българска история - колапса на КТБ от 2014 година с щети, възлизащи на близо два милиарда евро, все още се точи и продължава да поражда въпроси.

"Нойе Цюрхер Цайтунг" изтъква, че в обвинителния акт, който обхваща няколко хиляди страници, липсват имена на влиятелни хора, които би трябвало най-малкото да бъдат изслушани: „Медийният магнат и политик Делян Пеевски, например, дълго време беше бизнес-партньор на главния обвиняем и е смятан за един от хората, които са спечелили най-много от банковия скандал. Но той дори не е бил изслушан като свидетел", пише швейцарското издание.

Сайтът "Райнланд-Пфалц" припомня, че журналистите са питали Гешев защо името на Пеевски не се споменава в обвинителния акт. "И Путин и Обама не се споменават", гласял нахалният отговор. „Затова не е чудно, че отношението на медиите на Пеевски към бъдещия главен прокурор Гешев е много любезно. А издателите на малкото останали сериозни издания в България често са изложени на репресивни мерки от страна на прокуратурата. Така например на издателя на "Капитал" Иво Прокопиев бе наложен запор на имущество в размер на близо 100 милиона евро, припомня изданието.

Множество корупционни афери

Делян Пеевски дори не беше изслушан по повод фалита на КТБ

Делян Пеевски дори не беше изслушан по повод фалита на КТБ

"Нойе Цюрхер Цайтунг" посочва, че индикациите за преплитанията между политиката и наказателното преследване са очевидни, както показа последният корупционен скандал около евтините луксозни апартаменти на водещи политици. В аферата, наред с други високопоставени политици от управляващата партия, бе замесен и шефът на т.нар. Антикорупционна комисия Пламен Георгиев. Неговото ведомство, създадено през 2018 година под натиска на ЕС, е пример за онези мерки, които в Брюксел се посрещат добре, но в крайна сметка не са много ефективни. Георгиев трябваше да подаде оставка, след което обаче бе назначен от Борисов за консул във Валенсия. Наскоро пък досегашният главен прокурор Цацаров бе избран за нов шеф на Антикорупционната комисия. "Така статуквото се запазва", казва журналистът Николай Стайков, един от съоснователите на независимия Антикорупционния фонд.

И "Нойе Цюрхер Цайтунг", и новинарският портал "Хайзе" отбелязват, че президентът Румен Радев е наложил вето на избора на новия главен прокурор, което обаче е останало без последствия. Според Николай Стайков, президентът е можел да направи и повече - публично да постави под въпрос пригодността на кандидата. "Така се породи впечатлението, че Радев ни подкрепя, но в крайна сметка и той не предприе нищо. Политическият естаблишмент няма интерес от промени", казва журналистът. Той изтъква, че преди шест години в България е имало голямо протестно движение. "В момента може да бъде мобилизирано само едно малцинство. А ЕС дори застава зад гърба на правителството", казва Стайков пред "Нойе Цюрхер Цайтунг".

Реклама