Нов лидер, стари проблеми | Новини и анализи по международни теми | DW | 01.10.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Нов лидер, стари проблеми

Новият генерален секретар на НАТО Столтенберг се слави с добрите си контакти с Русия. Ако това не помогне, поне няма да навреди, твърди в коментара си Бернд Рийгерт, който анализира предизвикателствата пред норвежеца.

default

Йенс Столтенберг

Генералният секретар е повече "секретар", отколкото "генерал". Този стар афоризъм, характеризиращ поста, важеше за Андерс Фог Расмусен така както ще важи и за наследника му - бившия министър-председател на Норвегия Йенс Столтенберг. Генералният секретар на НАТО не е в състояние да предприеме каквото и да било без одобрението на страните-членки от Алианса. Андерс Фог Расмусен координираше всяка своя стъпка с американския президент Барак Обама и с главнокомандащия на въоръжените сили на НАТО в Европа. А въпросният главнокомандващ, не без основания, винаги е бил американски генерал. Йенс Столтенбег несъмнено ще прави същото.

Три основни задачи ще има да решава спокойният по нрав норвежец. Той трябва да преразгледа отношенията с Русия и да реагира на новите заплахи в Европа. Алиансът трябва да увеличи военните си разходи и своята боеспособност в Европа. Военната мисия в Афганистан трябва да се превърне в мисия за обучение и консултации, така че страната, която е изцяло зависима от западните помощи, да не затъне окончателно в хаос. В края на мандата си, Андерес Фог Расмусен беше изненадан от анексията на Крим и нахлуването на Русия в Източна Украйна. За първи път от Студената война насам, НАТО съзира опасност за някои от своите страни-членки. На дневен ред отново излиза нуждата от колективна отбрана. НАТО трябва спешно да се нагоди към тези нови задачи. Създаването на корпус за бързо реагиране, решено на Срещата на върха в Уелс, е само първата стъпка в това отношение.

Добрите отношения с Русия не вредят

Новият генерален секретар на НАТО трябва най-вече да подтикне страните-членки към практически действия, тоест към това да осигурят войски и въоръжение за корпуса за бързо реагиране. Неудобното признание на германската министърка на отбраната, че Германия в момента не е в състояние да изпълни своите съюзни задължения, не е добър старт за новия генерален секретар.

Като премиер на Норвегия, Столтенберт успя да уреди заедно с руското правителство един граничен конфликт. Предполага се, че той има по-близки отношения с руснаците, отколкото Расмусен. Дали обаче това ще се окаже достатъчно за решаването на украинската криза? Ако тази близост не принесе някаква конкретна полза, тя поне няма да навреди. Йенс Столтенберг обаче не може сам да възстанови прекъснатото стратегическо партньорство с Русия. Това зависи в значителна степен от Кремъл, тоест от руския президент Владимир Путин. През следващите години НАТО ще продължи изграждането на своята система за противоракетна отбрана в Европа, а това едва ли ще предизвика особен възторг у руснаците.

Повече пари за НАТО

Deutsche Hilfe für Irak 15.08.2014

Урсула фон дер Лайен призна, че германската армия в момента не е в състояние да изпълни съюзните си задължения

Истинското изпитание пред норвежкия социалдемократ ще бъде задачата да подтикне европейските съюзници да увеличат военните си бюджети и да оптимизират тяхното изразходване. На Срещата на върха на НАТО в Уелс още веднъж беше потвърдена целта, страните-членки да заделят по два процента от БВП за отбрана. Германското правителство обаче явно няма намерение да се придържа към тази цел особено стриктно. Същото се отнася и до редица други страни-членки - факт, който постоянно бе критикуван от досегашния генерален секретар Андерс Фог Расмусен.

Целта да се отделят по два процента годишно за отбрана всъщност беше набелязана от НАТО още през 2006 година. Расмусен на практика се провали в изпълнението на тази цел, но както вече казахме, той беше повече "секретар", който може да напомня и настоява, отколкото "генерал", който има право да заповядва.

С малки изключения, военните бюджети на европейските съюзници от НАТО досега постоянно намаляваха. САЩ също ограничават разходите си и същевременнно се преориентират към Азия. В борбата срещу "Ислямска държава" САЩ съзнателно заобиколиха НАТО, защото знаят, че Алиансът е муден в реакциите си и недостатъчно боеспособен. САЩ предпочитат да се доверят на една нова "Коалиция на желаещите", към която спадат само онези натовски държави, които могат да предложат нещо сериозно във военно отношение - т.е. Великобритания и Франция, и в по-малка степен, Дания, Холандия и Белгия. Останалите европейци обаче не бива да се осланят на вярата, че САЩ и занапред ще поемат и техния дял от задачи.

Афганистан, Ирак, Либия, Сирия, "Ислямска държава" и преди всичко новата заплаха от Русия не са личните войни и конфликти на Джордж Буш или Барак Обама. Това са конфликти, които засягат всички европейци, независимо дали това им се харесва или не. А новият генерален секретар Йенс Столтенберг ще трябва да разпространява една основно послание: за сигурността и отбраната са нужни пари! Великобритания и Франция имат военни бюджети, които съответстват на новите предизвикателства, но най-големият съюзник на НАТО в Еврапа - Германия страда от хронична липса на средства и оборудване за собствената си армия. Йенс Столтенберг трябва да направи опит да прекърши тази фатална тенденция. За да постигне подобно нещо той се нуждае от политическата воля на германската канцлерка Ангела Меркел. Та нали Столтенберг няма право да заповядва, той може само да убеждава, както подобава на един "секретар".

Редакцията препоръчва