Нов държавен ред за Близкия изток? | Новини и анализи по международни теми | DW | 23.06.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Нов държавен ред за Близкия изток?

Под ударите на ИДИЛ (Ислямска държава в Ирак и Леванта) може да се разпадне цялото досегашно държавно устройство в региона на Близкия изток. Западът трябва да намери прагматично решение, твърди в коментара си Лой Мъдун.

Походът на терористичната ИДИЛ разклаща изкуствено създадените граници в Близкия Изток. Изненадващият успех на радикалните сунитски милиции от ИДИЛ без съмнение представлява нещо като ново раздаване на картите в Средния изток. Само за няколко дни радикалните джихадисти успяха да завземат големи области в Западен Ирак, включително втория по големина град Мосул, без да срещнат голяма съпротива от страна на иракската армия.

Наблюдатели предполагат, че бойците от ИДИЛ междувременно са стабилизирали властта си в населения предимно със сунити Западен Ирак. Освен това те контролират обширни области в източната част на Сирия по течението на река Ефрат. По всичко личи, че сунитските бойци от ИДИЛ са овладели и един стратегически важен граничен пункт между Сирия и Ирак. По този начин границата между двете държави, в които джихадистите искат да основат ислямски халифат, на практика беше заличена.

Малко история

Flash-Galerie US-Abzug aus dem Irak

Грешката на Буш беше, че подкрепи Нури ал Малики

Дали засилващото се разпадане на Ирак, но и на Сирия, не означава и край на онзи държавен ред, който беше създаден от споразумението "Сайкс-Пико"? И ако това е така, какво ще последва след този постосмански ред? Нека припомним, че днешното държавно устройство в Близкия и Средния изток се гради върху основите на споразумението от 1916 година, разпределящо арабските владения на бившата Османска империя между Франция и Великобритания.

Споразумението, сключено между Марк Сайкс и Франсоа Жорж-Пико, чиито имена то носи, на практика установи политическата география на целия регион. Въз основа на това споразумение, но и на базата на други договори след Първата световна война, възникнаха днешните държави, разположени между Средиземно море и река Тигър. Според споразумението "Сайкс-Пико" Великобритания навремето получи днешна Йордания, Ирак и района около Хайфа в Палестина, а Франция - Югоизточна Турция, Северен Ирак, Сирия и Ливан.

Нужни са прагматични съюзи

Пробивът на ислямистите от ИДИЛ несъмнено е източник на терористична заплаха за целия регион. По-точното вглеждане показва, че това развитие е само един от симптомите за по-дълбоките проблеми на региона. Основният проблем обаче си остава крехката държавност. Колко са слаби в действителност постколониалните арабски държави стана особено ясно преди три години по времето на Арабската пролет в Либия и Сирия. Некомпетентното управление на Джордж Буш старши на няколко пъти хвърли Ирак в хаос с цяла поредица от грешни решения. Най-вече американската поддръжка за иракския премиер Нури ал Малики се оказа капитална грешка. Със сектантската си политика, премиерът-шиит носи основна отговорност за отчуждението на сунитите и кюрдите от шиитите, а с това и за разпадането на пост-Саддамов Ирак.

USA gegen Iran

Доскорошните противници САЩ и Иран може би ще се окажат съюзници в нов прагматичен съюз

Тези вътрешни противоречия бяха подсилени от борбата за надмощие между Иран и Саудитска Арабия. Хегемониалният конфликт между двете страни допълнително изостри старата вражда между сунити и шиити, превръщайки я в политически инструмент. За овладяването на трансграничните опасности, предизвикани от ИДИЛ, е необходимо да се сключат прагматични съюзи. Радостно е, че ръководствата в Техеран и Рияд явно са осъзнали какви непредвидими рискове създават джихадистите от ИДИЛ и за двете страни.

Тъй като слабият в момента Запад не може да играе ролята на външна стабилизираща сила, регионът явно се нуждае от помощта на местни сили. Американците би следвало да положат дипломатически усилия заедно с иранския президент Рохани и саудитския крал Абдула, за да помогнат за създаването на правителство на националното единство в Ирак. В него, естествено, не бива да има място за провалилия се премиер Нури ал Малики. В най-добрия случай, това би могло да стане първа стъпка към създаването на нова архитектура на сътрудничество в Средния изток. Ето защо е твърде рано да се говори за край на близкоизточното държавно устройство, установено от споразумението "Сайкс-Пико".

Редакцията препоръчва