Новото българско преселение | Новини и анализи от България | DW | 23.09.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Новото българско преселение

Какво гони българите в чужбина? Има ли нещо общо между българските мигранти, които търсят късмета си на Запад, и бежанците, които сега напират към Европа? Георги Папакочев анализира някои от аспектите на проблема.

Неотдавна софийското летище отчете, че до средата на тази година броят на пътниците се е увеличил с над 8 на сто в сравнение с миналата година. Голяма част от това се дължи на трафика по международните линии, които са били ползвани от 360 000 души. Известно е, че в чужбина вече живеят над 2 милиона българи, които според данни на Световната банка са върнали обратно в родината си си 1 милиард и 720 милиона долара през 2014 година.

Изходът "Терминал 2"

Според сайта money.bg най-значителни са сумите, преведени от българите в Турция, Испания, Германия, САЩ и Великобритания. В началото на учебната година националният Икономически и социален съвет /ИСС/ публикува данни от изследване сред 2000 абитуриенти от цялата страна. Две трети от тях са потвърдили, че са потенциални мигранти, които са готови да напуснат родината си. И докато в България се закриват паралелки заради липсата на ученици, в 30 държави по света вече функционират 139 български неделни училища, като най-голям е броят им в САЩ, Испания, Великобритания, Германия и Кипър.

На фона на разгръщащата се бежанска вълна в Европа особено актуален за българите през последните месеци стана въпросът: Защо след като в България няма война или някаква смъртоносна епидемия, след като страната е част от ЕС и претендира, че е свободна и демократична, нейните млади и работоспособни граждани продължават да я напускат постоянно, систематично и най-често окончателно?

Социалните разлики пораждат миграция

Михаил Иванов, правозащтитник и преподавател по политически науки в НБУ, отчита възстановената преди 25 години свобода за придвижване на българските граждани, която даде възможност на цяло българско поколение (главно на родените през 70-те и първата половина на 80-те години) масово да емигрира. „Социалните разлики, разликите в условията на живот, каквито наблюдаваме и днес, неизбежно пораждат миграция. Просто хората се надяват, че на Запад ще живеят по-добре“, казва правозащитникът. „Миграцията става възможна и в резултат на това, че страни като САЩ, Германия, Великобритания имат нужда от квалифицирана работна ръка - както в областта на технологиите, така и в сферата на услугите. Да не забравяме, че „сиво вещество“ от Германия също изтича за Америка“, допълва Михаил Иванов.

Bulgarien Roma-Siedlung der Stadt Vidin

Социалните разлики в България са отчайващи

Новото българското преселение, започнало преди 25 години, и днешната бежанска вълна в Европа са твърде различни, но все пак демонстрират и известни сходства, смята Михаил Иванов. Огромната част от бежанците, напускащи Сирия, Афганистан и Ирак, бягат от ужасите на чудовищни войни. Повечето от тях са загубили дом, собственост, имат много загинали близки. По-подвижната и по-предприемчива част от тях обаче мигрира към Европа, често с финансовата помощ на родственици, които вече са стъпили на Стария континент. Именно тази втора част от бежанците прилича на българите, които търсят по-добри условия за живот и работа в чужбина.

И още нещо - нашите емигранти по правило запазват връзките си с България, докато бежанците от Сирия и Близкия изток не могат да съхранят тези връзки. Затова ако поискат да се устроят в България, ще трябва, разбира се, да се съобразяват с правилата на съжителството в тази страна. И тъй като бежанците разчитат на грижи от приемащата ги страна, те са длъжни да се устроят в онази европейска държава, която им бъде посочена. Включително и в България“, смята политологът.

За "нашите" и "чуждите"

На страницата си във Фейсбук бившият министър на околната среда и университетски преподавател във Великобритания Юлиан Попов акцентира върху друг показателен проблем: "Хиляди българи са готови да напуснат работата и дома си в България, да заминат в чужбина без дори да говорят чужд език, да работят като чистачи или общи работници, да живеят в мизерни условия, само за да изучат детето си зад граница. Когато обаче в класа на тяхното дете в България попаднат няколко деца от чужбина, родителите протестират и казват "нямаме нищо против бежанците, но не в нашето училище и не в нашето село. Е, как ви се струва това?“, риторично пита Юлиан Попов.

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание