Нови разкрития за ″чадъра″ срещу Марков | Начало | DW | 13.03.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Начало

Нови разкрития за "чадъра" срещу Марков

Поне петима са участвали в атентата срещу Георги Марков през 1978 година. Филмът "Накаран да замлъкне: Георги Марков и убийството с чадър", дело на германския режисьор Клаус Дексел, представя нови разкрития по случая.

Световната премиера на филма е утре /14.3./ в рамките на документалната програма на София филм фест. Антоанета Ненкова разговаря с германския продуцент, режисьор и сценарист Клаус Дексел.

35 години след убийството на Георги Марков има нови разкрития по аферата. Какво беше известно до този момент? Писателят-дисидент Георги Марков е убит на 7 септември 1978 г. на път за Би Би Си. Той върви от дома си към автобусната спирка на моста "Ватерло" над Темза, когато внезапно усеща силна болка в десния си крак. Марков умира три дни по-късно. Скотланд Ярд започва следствие. Патолозите откриват метално топче, забито в прасеца на българина. Намерени са и следи от отровата рицин.

През 90-те години агенти на британската МИ-6 идват в София и влизат в архивите на Държавна сигурност. Според МИ-6, физическият убиец се казва Франческо Гулино, агент на ДС, известен под псевдонима "Пикадили". След 1989 г. двама висши офицери от КГБ - Олег Калугин и Олег Гордиевски, заявиха публично, че убийството на Марков е подготвено от КГБ по поръчка на българската ДС. Тези факти влизат в британския документален филм от 2006 г. "Убиецът с чадъра", както и в разследванията на българския журналист Христо Христов.

Новите разкрития

Клаус Дексел филмира някои нови разкрития по случая Георги Марков. Снимачните работи стартират през есента на 2011-та. В България Дексел разговаря с ген. Коста Богацевски, бивш зам.-директор на Националната следствена служба. По-късно документира и срещите си с Анабел Маркова и с бившия шеф на охраната на радио "Свободна Европа" Ричард Къмингс. Дексел проследява и следата "Пикадили" и така Франческо Гулино става ключов участник в документалната лента.

Италианецът с датски паспорт Франческо Гулино е единственият официално заподозрян в убийството на Георги Марков. Разследването на Клаус Дексел казва друго: Гулино е само един от участниците в атентата. Най-вероятно е бил ангажиран екип от поне пет човека.

Аргументите в полза на това твърдение са представени по категоричен начин в документалното разследване. По всяка вероятност използваното оръжие е не чадър, а малък предмет, който при допир с жертвата инжектира отровата рицин. Филмът дава и нови доказателства за това, че убийството е извършено от българската Държавна сигурност, подпомогната технически от КГБ. Германската документална лента за първи път обстойно аргументира и хипотезата, че британските тайни служби са предпочели да бездействат, въпреки че са имали достатъчно информация, за да предотвратят атентата.

Изчезването на "Пикадили"

Georgi Markov

Писателят-дисидент Георги Марков

Франческо Гулино е вербуван от българските тайни служби през 1971 година. По онова време той е 25-годишен и има зад гърба си две обвинения за трафик на наркотици. Гулино е подпомогнат от ДС да започне самостоятелен бизнес като търговец на антикварни предмети и картини в Копенхаген. През 1977-ма посещава четири пъти Англия. Винаги отсяда в близост до жилището на Георги Марков, документират архивите на Скотланд Ярд. Документирано е също, че след покушението Гулино напуска Англия. И никога повече не се завръща.

Едва след промените от 10 ноември, и по-точно в края на 1991-ва, българското разследване за убийството на Георги Марков започва да търси улики по следата "Пикадили". Гулино е издирен и арестуван в Копенхаген. Девет часа е разпитван от българския следовател Богдан Карайотов, както и от британски следователи, в присъствието на датските власти. Седмици след това Франческо Гулино е освободен, след което напуска Копенхаген. И изчезва.

Клаус Дексел открива Гулино в австрийския град Велс в провинция Горна Австрия. "Първо се лутахме по следа в Чехия, после в Унгария и така стигнахме до Австрия", разказва Клаус Дексел. "Позвънихме на вратата. Отвори ни мъж на около 60-годишна възраст с приятна външност. Ние казахме, че сме екип от АРТЕ и искаме да разговаряме с него за бизнеса му с картини."

Разговорът на Дексел с Гулино продължава около час и половина. "Направи ми впечатление на много обигран човек. Попитах го направо дали той е убиецът на Георги Марков. Отговорът беше: не", споделя Клаус Дексел. А уточнението на Гулино било: "Дори не знам кой е Георги Марков. Искаха да го изкарат като Пастернак или Солженицин. Но той не беше като тях."

Най-прочутите заговори

Никой не е очаквал, че Гулино ще си признае за участието в атентата. Но в процеса на заснемане на лентата си Дексел намира потвърждение на един от изводите, които характеризират "дълбоката природа" на тайните служби - както на Запад, така и на Изток. А именно, че "тайните служби не желаят в никакъв случай да осветляват дейността си. Те възприемат всеки опит за проникване в техните тайни като акт на враждебност".

Заключението на Дексел, че спецслужбите ревниво пазят тайните си, едва ли може да учуди някого в България. Следите от "мокрите поръчки" на ДС и КГБ се замитат дори и в годините след промените.

В броя си от 18 февруари 2010-та американското списание "TIME" поставя покушението срещу Георги Марков на пето място в класацията на десеттте най-прочути заговора. Преди него се нареждат атентатът срещу Хитлер, убийството на Троцки, покушението в Сараево, довело до Първата световна война, и убийството на военния командир на Хамас Махмуд ал Мабхух през 2010-та в Дубай.

Автор: А. Ненкова; Редактор: Б. Узунова

Редакцията препоръчва