Нови правила за търговията с оръжие? | Начало | DW | 01.07.2012
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Начало

Нови правила за търговията с оръжие?

Всеки осми жител на Земята притежава някакво оръжие, а всяка минута един човек загива от огнестрелно оръжие. ООН подготвя нов договор за контрола върху световната търговия с конвенционални оръжия.

Оръжейната търговия не се влияе от кризи. Производителите на оръжие печелят годишно над 6 милиарда долара от продажби на танкове и изтребители, пушки, пистолети, муниции и т.н. Световният оръжеен пазар доставя на диктатори и страни в конфликти необходимите инструменти, за да могат те да подтискат народа си или да водят войни. Най-пресният пример за това е Сирия. Благодарение на руския оръжеен износ, режимът на Асад продължава да удържа властта със сила.

Договорът, който се подготвя, трябва да забрани доставките на оръжие за страни в конфликти или в кризисни райони, когато съществува опасност от нарушаване на човешките права или когато са застрашени икономическото развитие и борбата срещу бедността.

Германия е за всеобхватен контрол

След САЩ и Русия, Германия е третият по големина износител на оръжие в света. "От конференцията в Ню Йорк ние очакваме договор, който за първи път в историята на ООН да регулира международната търговия с конвенционални оръжия", казва Катарина Шпийс, експерт по оръжейните въпроси на Амнести интернешънъл.

Munition Kugel GESPIEGELT

Германия е за по-строг контрол и върху търговията с муниции

Германия настоява за задължителни (по смисъла на международното право) минимални стандарти за търговия с конвенционални оръжия, гласи позицията на Берлин. Зад това стои загрижеността на Германия да бъдат спазвани човешките права и гарантирана регионалната стабилност. Освен това Берлин настоява, договорът за контрол на международната търговия с оръжие да обхваща всички конвенционални оръжия, в т. ч. леките оръжия и мунициите.

Много препъни-камъни

Точно леките оръжия и мунициите обаче създават и най-големите главоболия на преговарящите в Ню Йорк. Днес в света има над 900 млн. единици малки оръжия. Това означава, че всеки осми жител на Планетата, включително децата, притежава оръжие. А по данни на Амнести интернешънъл всяка минута в света загива по един човек от изстрел с пистолет или пушка.

Друг спорен въпрос е, в каква степен договорът ще обвърже проблематиката с международното хуманитарно право и с човешките права. Все още не е изяснен и въпросът за контролните механизми. Възможно е с тази задача да бъде натоварен специален орган на ООН. Във всеки случай договорът за контрол на международната търговия с оръжия ще помогне на гражданските общества по света да подвеждат под отговорност държави, които продължават да изнасят оръжия в кризисни региони.

Закон без зъби?

UN New York Headquarters Zentrale Fahnen Flaggen

В преговорите в Ню йорк участват всичките 193 страни-членки на Световната организация

Петтте постоянни страни-членки на Съвета за сигурност на ООН могат да затруднят преговорите. Известно е, че САЩ, Русия, Китай, Франция и Великобритания са сред най-големите производители на оръжие. "Те защитават позицията, че търговията с оръжие е суверенно право на всяка отделна страна. Китай пък се съпротивлява на критерия за състоянието на човешките права", казва Катарина Шпийс от Амнести интернешънъл. САЩ също имат своите резерви - срещу вкарването в закона на леките оръжия и мунициите. Катарина Шпийс се надява, че страните-износителки на оръжие също са заинтересовани от приемането на единни международни правила в оръжейната търговия. "На регионално равнище вече съществуват контролни механизми. През 2008 г. ЕС забрани оръжейните доставки за страни, нарушаващи човешките права. В САЩ също има подобно правило", казва правозащитничката.

В преговорите в Ню Йорк участват всичките 193 страни-членки на ООН. За постигането на успех е необходим консенсус. За това преговарящите страни разполагат само с 4 седмици време. Вече се появиха призиви на наблюдатели, западните държави да не подписват договора, ако в крайна сметка се окаже, че той е така "разводнен", че не струва дори хартията, на която е написан.

Автор: М. Герке, К. Цанев; Редактор: Е. Лилов

Редакцията препоръчва