Нови граници между Сърбия и Косово? | Новини и анализи от Европа | DW | 02.09.2018
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Нови граници между Сърбия и Косово?

Ако границите между Сърбия и Косово бъдат поставени под въпрос, това ще пусне злия дух от бутилката. ЕС съзира взривоопасен заряд в новите предложения от Белград и Прищина, които биха могли да се окажат заразителни.

Към дългия списък с външнополитически проблеми на ЕС се добави един нов, който създава истинско главоболие. Става дума за предложението на президентите Александър Вучич и Хашим Тачи за размяна на територии между Сърбия и Косово:: Една част от Северно Косово, където живеят предимно сърби, да бъде разменена срещу Прешевската долина в южната част на Сърбия, където живеят предимно етнически албанци. Това искане обаче крие взривоопасен заряд. Двете страни искат не просто да променят принадлежността на двете оспорвани области, а и това да стане по протежение на етническите линии.

Бившият специален пълномощник за бивша Югославия Карл Билд, британецът Пади Ашдаун и германецът Кристиан Шварц-Шилинг вече написаха протестно писмо до Върховната представителка на ЕС по въпросите на външната политика Федерика Могерини. В писмото те критикуват предложената сделка и обясняват, че "дълготраен мир може да бъде постигнат само в едно мултиетническо общество“. Германското правителство също има резерви по отношение на предложението. Канцлерката Ангела Меркел подчерта, че териториалната цялост на региона трябва да се запази във вида, в който е била създадена. Външният министър Хайко Маас допълни, че една размяна на територии "не води към целта, а само отваря множеството стари рани".

Регионът не бива да бъде разрязан на парчета

Редакцията препоръчва

Люксембургският му колега Жан Аселборн, който обича ясните послания, предупреди, че не бива регионът да бъде произволно разрязан на парчета. Такава стъпка може да се окаже пример за други – например да окуражи Република Сръбска в Босна и Херцеговина да се присъедини към Сърбия. А руският президент Путин би могъл да използва подобно действие като оправдание за анексията на Крим, смята още Аселборн.

Първоначално се смяташе, че Федерика Могерини гледа положително на идеята за размяна на територии между Сърбия и Косово. По време на срещата на външните министри от ЕС във Виена обаче, тя очевидно промени позицията си. Заяви, че ставало дума преди всичко за това да се стимулира и защитава започналият диалог между Белград и Прищина.

Първата европейска дипломатка обяви освен това, че ще подкрепи "всеки резултат, стига той да е в съзвучие с международното и европейското право". Тази доста завоалирана формулировка всъщност съдържа отказ да бъдат признати моноетнически държави, създадени чрез "етническа чистка" на територията на Сърбия и Косово.

Вместо това Могерини ще преговаря с Вучич и Тачи за постигането на споразумение, което да реши "всички открити проблеми", включително и въпроса за признаването на Косово. Федерика Могерини има амбициозни планове – иска да постигне успех още до края на годината.

Федерика Могерини разговаря с Александър Вучич и Хашим Тачи

Федерика Могерини разговаря с Александър Вучич и Хашим Тачи

Посланието на външните министри на ЕС към Сърбия и Косово бе недвусмислено: По-добре насочете енергията си към решаването на спорните въпроси, към постигането на помирение и баланс на интересите, вместо да говорите за размяна не територии, защото тази идея не получава подкрепата на ЕС.

Истинските проблеми са други

А нерешени проблеми между двете страни има предостатъчно. Нужно е, например, да се подобри защитата на етническите малцинства, както и да се решат въпросите за собствеността. Еврокомисарят по разширяването на ЕС Йоханес Хан също настоява двете балкански страни да се заемат с по-належащите въпроси. Сърбия е вече кандидатка за присъединяване към ЕС, но напредъкът в преговорите е блокиран, защото Белград не желае да признае независимостта на своята бивша провинция Косово. Кървавата война от 1990-те години отне живота на близо 13.000 души. Нерешеният въпрос за статута на Косово си остава най-тежкият "замразен конфликт" от времето на въоръжените битки в бивша Югославия.

Би било огромен дипломатически успех за ЕС, ако този тлеещ спор бъде успешно решен още през идните месеци. Предложението на Вучич и Тачи показа обаче, че ръководствата на двете държави имат идеи, които не се вписват в представите на европейците. "Всяко решение на Балканите, което носи повече стабилност, е добре дошло", казва еврокомисарят за разширяването на ЕС. Неясно е обаче дали гордиевият възел в региона на Западните Балкани може да бъде разсечен, без да се създават нови конфликти.

*******

Вижте и това видео:

Вижте видеото 02:18

Тормозът по сръбско-косовската граница

Реклама