Нови българо-македонски раздори | Новини и анализи от България | DW | 09.11.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Нови българо-македонски раздори

Дали Балканите наистина имат излишък история или просто излишък политика в историята? Два актуални примера показват, че за българи и македонци историята все още е нещо, което ги разделя, а не нещо, което ги събира.

Наскоро българският академик Георги Марков изрази опасението си, че български семейни архиви могат да заминат за Скопие, където да бъдат използвани за антибългарска пропаганда. Зоран Тодоровски, директор на Държавния архив на Република Македония, отхвърли пред Дойче веле тези предположения:

"Твърдението на академика е несериозно, за него не съществуват реални основания. За нас, историците и учените, архивите в България и без това са отворени. Имаме достъп и до много фондове на Македонската революционна организация и нейните дейци, в които е събрана огромна документация за историята на македонското революционно движение. Няма нужда да се разхождаме и да търсим семейни архиви. Не се занимаваме с такива незаконни дейности", казва Тодоровски.

"Ако диалогът задълбочава само различията, по-добре да няма диалог"

Georgi Stardelov, Präsident der Mazedonischen Akademie für Wissenschaft und Kunst

Георги Старделов, директор на Македонската академия на науките

На среща в Сандански български и македонски учени наскоро увериха, че науката е независима от политиката и че няма да се водят по езика на политиците, защото се разбират добре на своя език - научния. Председателят на БАН Стефан Воденичаров изрази недоволство, че Българската академия сътрудничи с 50 академии на науките, но не и с македонската. Дали на Балканите има излишък от история или просто излишък от политика в историята, попита в тази връзка Воденичаров. Според академик Георги Старделов, от решаващо значение е да се смени сегашният начин на общуване, който е реликт от 19-ти век и от времето на пропагандата, но днес вече е неуместен.

"Ако диалогът само подчертава и задълбочава различията, по-добре е да няма диалог. Нуждаем се от нов модел на сътрудничество, който търси общите нишки, свързващи народите, а не различията. Диктатурата на малките разлики трябва да бъде отхвърлена в името на ценностите, които принадлежат на всички", казва Старделов.

Независимо от добрите намерения, караниците за историята продължават. По повод македонски публикации за нови сортове ечемик, наречени "Гоце", "Егей" и "Александър", директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров видя посегателство върху имената на Гоце Делчев и Александър Македонски. Той иронично отбеляза, че гърците много ще се зарадват на имената "Егей" и "Александър" и веднага ще свалят ветото си за започване на преговори за приемане на Македония в Европейския съюз.

"Гоце все пак е българин от Кукуш, завършил българската гимназия в Солун и Военното училище в София, учител по български език в Щип, офицер от Българското военно разузнаване, създател на Българските македоно-одрински революционни комитети, които в 1905 г. на Рилския конгрес ще се преименуват на ВМОРО. Благодарим Ви, братя от Скопие, знаем, че Ви е трудно, но Вие винаги намирате начин да подчертаете, че сте българи", каза още Божидар Димитров.

Не само Димитров подозира конюнктурни мотиви зад тези имена. Македонското министерство на земеделието обаче твърди, че няма държавна политика в кръщаването на сортовете.

"Гоце" не винаги е Делчев, нито пък "Александър" винаги е Македонски

Boschidar Dimitrow Stojanow

Историкът Божидар Димитров

"Имената дават авторите - създатели на сортовете, а Управлението за семена и посадъчен материал само ги публикува. Сортът "Александър" е вписан за пореден път още през 2008, а вписването на сорта "Егей" е удължено през 2011. Сортът "Гоце " през 2012 отпадна от списъка на националните сортове", казват от министерството.

Всеки вписан сорт остава в списъка поне десет години след датата на вписване. Производителите на ечемик и пшеница обясняват, че създателите на нови сортове често им дават имената на децата си. Тоест при "Гоце" не става непременно въпрос за Делчев, нито пък при "Александър" - за Македонски. Дали обаче тези разяснения са достатъчно убедителни? И дали ще сложат край на поредните междусъседски подозрения?

Редакцията препоръчва

Реклама