Новият съюзник на Ердоган | Новини и анализи от Европа | DW | 24.07.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Новият съюзник на Ердоган

Той е свикнал да ги цензурира. Защото осигуряват платформа на опонентите му. Но в драматичната нощ на провалилия се опит за преврат турският президент Ердоган използва социалните мрежи като свой съюзник.

След последните терористични атентати турските власти ограничиха достъпа до основните социални медии. Организацията "Turkey Blocks" има наблюдения върху подобни блокади при последните осем кризисни ситуации в Турция от септември 2015 г. насам. Според организацията, достъпът се ограничава средно между 12 и 14 часа след събитието.

В нощта на опита за преврат, "Turkey Blocks" също е следила случващото се в социалните мрежи.

"Докато наблюдавахме сайтовете, чувахме в същото време бойните самолети, кръжащи над Истанбул. Беше ужасно", споделя за ДВ Алп Токър от "Turkey Blocks". Този път, според него, блокирането е продължило по-малко от два часа. Веднага след това турският президент Реджеп Тайип Ердоган използва социалните медии за своя контраудар: във Фейсбук и WhatsApp той отправи директен призив към турското население да излезе на протест срещу пучистите и подкани осемте си милиона последователи в Туитър да излязат на летищата и площадите и да дадат отпор на разбунтувалите се военни.

Освен това чрез видеочата "FaceTime" Ердоган излезе с обръщение в телевизионния канал CNN Turk. В чат прозореца се вижда как Ердоган седи пред някаква проста завеса и говори. Новинарката Ханде Фират, следила изявлението на своя смартфон по-късно сподели пред вестник "Билд", че ръцете ѝ се разтреперили от вълнение. Репортерът от "The Globe and Mail" Джеймс Брадшоу вижда в ситуацията потвърждение за нарастващото влияние на дигиталните медии върху хода на световните събития. Пред ДВ истанбулският стратег на социалните медии Сердар Пактин казва в тази връзка следното: "Това беше вероятно най-бързият отговор на правителството, който изобщо можем да си представим."

Хиляди привърженици на Ердоган откликнаха на видеопризива и сами публикуваха постинги в социалните мрежи. "Така се появиха много видеа в реално време, показващи измеренията на разрушенията. А това накара много хора да излязат на улицата", казва Алп Токър от "Turkey Blocks". В същото време войниците нямаха добра комуникационна стратегия, с която да достигнат до масите, допълва той. "Те просто щурмуваха големите телевизионни канали по старомодния начин", съгласява се с него и доц. Еркан Сака от Института за комуникации към университета в Истанбул.

Блокадите и гражданите

Türkei Erdogans Unterstützern in Istanbul

Привърженици на Ердоган празнуват след потушаването на преврата

По начало Реджеп Ердоган се слави не със своята привързаност към социалните медии, а с това, че ги цензурира. Главно защото се страхува, че могат да бъдат използвани от критиците му. През 2013 г., по време на протестите срещу застрояването на парка "Гези", Ердоган нарече Туитър "най-ужасната заплаха за обществото." Въпреки това още през 2009 г. турският президент се включи в платформата и оттогава насам редовно я използва. Също тъй двойствено е и отношението му към Фейсбук. Междувременно обаче хората в Турция "са свикнали с този двоен морал тъй много, че вече почти никой не се оплаква от него", казва Еркан Сака. "Турция е страна на парадоксите, дилемите и противоречията", допълва Сердар Пактин.

Някои турски потребители знаят как да заобиколят блокадите и ограниченията на достъпа до социалните медии. Те използват т.нар. VPNs (Virtual Private Networks) или използват софтуерни програми, които им позволяват да сърфират анонимно в мрежата. "Повечето турци се оправят много добре в мрежата", пояснява Сака, според когото много граждани са започнали междувременно, вместо WhatsApp, да използват "Telegram" и "Signal" - закодирани новинарски платформи, които преди време бе препоръчал и Едуард Сноудън.

Въпреки това голяма част от турското население не си прави труда да търси алтернативен достъп до блокираните сайтове, посочва Токер. Много туристи, които са търсили информации в нощта на преврата, също не са знаели как могат да заобиколят блокадите, добавя той. Ето това са виждали на мониторите си всички, които не са знаели как да избегнат блокирания достъп:

"Turkey Blocks" е първата организация, която въз основа на конкретни данни доказва, че в Турция достъпът до определени сайтове действително бива ограничаван. Наблюденията сочат, че междувременно и YouTube се числи към сайтовете, които биват блокирани: след терористичното нападение на летище "Ататюрк" през юни достъпът до платформата е бил блокиран за пръв път. "Това е нов обрат в стратегията им", твърди Токер. Според него, ограниченията "не са централно координирани както при американската АНС", макар указанията да идват от турските телекомуникационни власти.

Цензура и автоцензура след преврата

Фетуллах Гюлен

Живеещият в САЩ ислямистки духовник Фетуллах Гюлен отрича да има нещо общо с пучистите

Както изглежда, след опита за преврат турското правителство ще продължи да ограничава свободата на мненията. По данни на различни източници, турските телекомуникационни власти са блокирали достъпа до 20 турски сайта, поддържали ислямисткия духовник Фетуллах Гюлен.

Освен това турският електронен регулатор отне лицензите на десетки радио- и телевизионни станции - отново заради връзки с движението на Гюлен. Предприети бяха също и масови уволнения на академични кадри.

Сака е установил, че много турски потребители на Туитър след нощта на преврата са променили настройките на своите акаунти, превключвайки ги на "лично". След оповестените "чистки" и заплахата на Ердоган за въвеждане отново на смъртното наказание, много хора се страхуват. И поради това започват сами да се цензурират, посочва Сака. Според него, мнозина се чувстват принудени да вземат страна, за да не бъдат заподозрени. А това води до поляризация в обществото, обяснява Сак.

Редакцията препоръчва

Реклама