Новият прекрасен свят на Орбан | Новини и анализи от Европа | DW | 16.05.2018
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Новият прекрасен свят на Орбан

В европейската политика Виктор Орбан се изявява като пълна противоположност на Еманюел Макрон. Унгарецът иска да спечели източноевропейците на своя страна и заедно с тях да обяви война на Брюксел. Реалистично ли е това?

Когато изнася важна реч, унгарският премиер Виктор Орбан често прибягва до провокации и иронични забележки, търсени от него умишлено. След преизбирането си през 2014 година, например, той обяви края на „ерата на политическите дебати“ в Унгария и прокламира началото на „времето за действие“. Същата година той оповести, как Унгария поемала курс към "работническа, нелиберална държава". В програмната си реч миналото лято пък Орбан нарече ЕК „инквизиция“ и обяви Унгария за "бастион на християнска Европа".

Редакцията препоръчва

Този път речта му пред парламента в Будапеща при полагането на клетва преди новия му премиерски мандат беше не чак дотам агресивна. Той говори като опитен държавник, който не търси непременно провокацията и иронията. Но колкото и помирителен да изглеждаше тонът му, по същество Орбан си беше същият, какъвто го познаваме - твърд и непреклонен.  

Такъв свят иска Орбан

Вътрешнополитически той обяви без да увърта, че възнамерява да управлява поне до 2030 година. Дотогава Унгария трябва да се нареди сред петте най-добри и най-приятни за живеене страни в ЕС. Орбан, който е убеден в краха на либералната демокрация, дори вече не вижда „нелибералната държава“ като нейна алтернатива, а залага на християндемокрацията. С това той изпраща ясен знак към Европейската народна партия (ЕНП), в която се води остър вътрешен спор за това дали да не изключат от редиците си партията на Орбан - Фидес. 

Що се отнася до външната политика, посланията на Орбан не съдържаха много нови неща, но бяха обичайно за него ясни и твърди: Унгария щяла да остане в западния съюз, но, по повод на сегашните напрежения между Берлин, Москва и Истанбул, страната му щяла да преследва своите собствени геополитически интереси и нямало да „изнася“ демокрация или пък да се кланя на някакви други идеологии.

Двете ключови външнополитически послания на Орбан гласяха: той отхвърля проекта за Съединени европейски щати, който Орбан нарече „трескав кошмар“ - според унгарския премиер ЕС трябва да бъде много повече от един „съюз от свободни нации“; и в същото време Орбан предложи на страните от „Карпатския басейн“ интензивно сътрудничество с цел превръщането им в „най-сигурното, най-бързо развиващото се единно икономическо, търговско и транспортно пространство“.

Орбан - източноевропейският Макрон?

По този начин Виктор Орбан се позиционира в европейската политика като пълната противоположност на френския президент Еманюел Макрон. Орбан е наясно, че - от гледна точка на размерите и икономическата мощ на Унгария - той няма да бъде приет сериозно, ако реши да действа сам. Затова унгарският лидер отдавна се опитва да изкове съюз между източните страни-членки на ЕС и да привлече в него и страните от Западните Балкани, които са кандидатки за членство в общността. Този съюз трябва да отстоява в Брюксел идеята за "Европа на нациите“, тоест до един вид икономически Европейски съюз, а въпросите за функционирането на демокрацията и правовата държава да останат в правомощията на отделните национални държави.

Ungarn Budapest - Regierende der Visegrád-Gruppe (picture-alliance/AP Photo/S. Koszticsak)

Сред приятели: Виктор Орбан с лидерите на страните от Вишеградската група - Матеуш Моравецки, Роберт Фицо и Андрей Бабиш

В тази светлина трябва да разглеждаме и първата му официална задгранична визита след преизбирането му на поста, която го отведе във Варшава за разговори с полския президент Ярослав Качински. Преди това Орбан беше и в Словения, където се включи в предизборната кампания на националноконсервативния бивш премиер Янес Янша, чиято партия също членува в ЕНП. Унгарският лидер поддържа добри отношения и с другите политически лидери в региона - с бившия словашки премиер Роберт Фицо, с председателя румънските социалдемократи Ливиу Драгня, с българския премиер Бойко Борисов, с бившия македонски премиер Никола Груевски, както и с националноконсервативния президент на Сърбия Александър Вучич. Авторитарният, непрозрачен и основаващ се на корупцията властови модел на Орбан изглежда привлекателен за много от тези политици. Досега обаче източноевропейските страни-членки много рядко са действали сплотено. Особено по въпроса за квотното разпределение на бежанците.

Източна Европа не е единна

По всичко изглежда, че засега трудно може да бъде изкован един източен съюз срещу Брюксел - прекалено различни интереси преследват отделните страни и прекалено пъстра е политическата картина на управленията в тях. Полша и Румъния не харесват проруския курс на Виктор Орбан и Роберт Фицо; Чехия и България са разединени по този въпрос; различна е и оценката в отделните столици за събитията в Украйна. Сложни са и отношенията в момента между Унгария и Хърватия - въпреки сходните идеологически виждания.

Освен това никой от другите източноевропейски лидери не държи в ръцете си толкова много власт, колкото Виктор Орбан. Нищо чудно накрая да се окаже, че унгарският премиер ще си остане само със собственото право на вето като лост за оказване на натиск, с което той вече заплаши. Така например по повод на идеята за обвързването на европейското финансиране със спазването на принципите на правовата държава, Орбан заяви: „Спокойно. Без Унгария не може да има европейски бюджет.“