1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Новият годишен доклад на Хюман Райтс Уоч

19 януари 2006

Правозащитната организация Хюман райтс уоч представи годишния си доклад, в който се отправят много сериозни критики срещу политиката на американския президент Буш.В доклада са отправени критики също и към Русия, Китай и множество други страни за нарушаване на човешките права. Коментар на Даниел Шешкевиц.

https://p.dw.com/p/Atmp

Годишният доклад на Хюман Райтс Уоч е оглушителна плесница за правителството на американския президент Джорд Буш. Кога за последно се е случвало подобно нещо? Когато критиките срещу нарушенията на човешките права на затворниците в Ирак, Гуантанамо или Афганистан заплашваха да се превърнат в огромен проблем за американското правителство. Тогава смели американски политици, като Джон МакКейн, който и сам е бил изтезаван от Виетконг, предприе кампания за това, принципите на международната конвенция за забрана на изтезанията да бъдат записани и в американската конституция. И кой се противопостави тогава яростно? Вицепрезидентът Дик Чейни, а американският президент Буш заплаши, че ще наложи своето вето. Алберто Гонзалес състави така наречените паметни бележки, с които на практика се легитимираха изтезанията на хора, които не притежават американско гражданство. През миналата година Гонзалес стана министър на правосъдието, с което същевременно зае и поста на Главен прокурор на САЩ. Всъщност би било по-скоро задача на независим прокурор да преразгледа множеството съществуващи разпоредби, окуражаващи към изтезантия, както в армията, така в тайните служби. Подобно нещо обаче е изключено да се случи в Америка, поне при това правителство.

И все пак има повод за надежди. Значително намаля готовността на американската общественост да приема нарушаването на закони от международното право само затова, че опасността от международния тероризъм оставала непроменена. Това сочат последните допитвания в САЩ. В същото време значително си е пробило път схващането, че подобни държавно одобрени злоупотреби с човешките права са по-скоро контрапродуктивни. Имиджът на САЩ навън в момента се намира на исторически ниско ниво, което се отчита и от самото американско общество. Терористични орагнизации като Ал Кайда извлякоха полза от методите на американците в Абу Гариб и Гуантанамо – притокът на нови бойци ежедневно струва живота на множество американски войници в Ирак.

Вярно е , че след 11 септември 2001 САЩ останаха пощадени от по-нататъшни терористични актове, затова пък на други место по света тероризмът показа най-отвратителното си лице. Поради историческата си мисия да воюва за свобода, записана и в американската конституция, САЩ би трябвало да са маяк за човешките права. Сега обаче се оказва, че и самата страна има да наваксва изоставане в това отношение. Това се отнася не само до отношението спрямо предполагаеми терористи, до продължаващите изпълнения на смъртни присъди в страната и поведението спрямо бежанците от Латинска Америка. Още по-лош е личния пример, който дава Америка на цял свят и зад който оправдателно се прикриват страни като Русия, Узбекистан и Китай. Терористичната опасност се превърна в аргумент, който заглушава всички останали и се превръща в индулгенция за нарушения на човешките права.

Европа обаче също няма право да изпада в самодоволство. Даже страни като Швеция и Холандия и през тази година са критикувани заради действията си по екстрадиране на нежелани мигранти. А бившето федерално правителство на Г. Шрьодер пожертва недоволството срещу нарушения на човешките права в името на икономически интереси. Без американския личен пример и за Европа става все по-трудно да играе водеща роля на пазител на човешките права.