Нова среща с Пеевски | Новини и анализи от България | DW | 08.05.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Нова среща с Пеевски

Датата 25 май предлага на българите възможност за нова среща с човека, заради когото в продължение на месеци София бе залята от масови протести. Какви са настроенията в България в навечерието на евроизборите?

България е най-бедната страна в ЕС. Въпреки това - или може би именно заради това, повечето българи са привърженици на идеята за Обединена Европа, пише Михаел Мартенс на страниците на "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг". Макар първоначалната еуфория от еврочленството да отстъпи място на трезвите оценки, голяма част от българите вярват повече на Брюксел, отколкото на собствените си политици. Нищо чудно всъщност: след неуспешните експерименти на посткомунистите, либералните икономисти, царистите и популистите, българските избиратели вече не вярват на никого. За разлика от гръцките си съседи, българите не оценяват предупрежденията на Брюксел като вмешателство във вътрешните работи на страната. Точно обратното: хората в България приветстват натиска на Брюксел върху управленския елит. Високото мнение на българите за ЕС се помрачава единствено от самоунищожителната преценка, че един клуб, който допуска страна като България да е негова членка, няма как да е особено читав.

Задкулисието

Въпреки че българите са силно проевропейски настроени, евроизборите не ги интересуват особено. Предизборната кампания е скучна и вяла, пише Михаел Мартенс. Казано накратко: Брюксел и Страсбург са явно твърде далеч.

"Темата "Европа" почти не присъства в предизборната борба. На преден план са други проблеми: тежката икономическа криза и критиката към олигархичната правителствена система. Това е една система, в която по всеобщо мнение институциите съществуват само формално, а важните решения се взимат задкулисно", казва Марко Арнд, ръководител на софийското бюро на фондация "Конрад Аденауер".

Именно системата, за която говори Марко Арнд, изкара миналата година българите на улицата. Студенти окупираха Софийския университет, а пред парламента всяка вечер се събираха хиляди демонстранти. Те протестираха срещу сегашното, срещу бившето, но и срещу евентуалното бъдещо правителство. При това не ставаше дума за тази или онази партия. Недоволните българи се надигнаха срещу стила на управление, който поставя задкулисните договорки над законите и правилата.

Недоволството на българите изригна след назначаването на съмнителния бизнесмен Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Бунтът по улиците на София принуди управляващите да ревизират решението си, но те игнорираха основното искане на демонстрантите - оставка на кабинета "Орешарски". Протестът, избухнал заради назначението на Пеевски, постепенно заглъхна, но евроизборите предлагат нова среща с младия олигарх, пише "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" и посочва, че кой знае защо кандидатурата на Пеевски за евродепутат не е провокирала вълна от негативни реакции в българските медии. "Откъде да дойдат тези негативни реакции, след като всички медии са негови", казва една млада българка, цитирана от "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг".

Deljan Peevski von der Partei DPS

Делян Пеевски

България и нейните медии

На медийната свобода в България се спира и обширен репортаж на германската обществена телевизия АРД. Авторите на филма припомнят за печалното пропадане на България в класацията на "Репортери без граници" и цитират журналистката Полина Паунова, която твърди, че повечето информации в българските медии - от най-дребните новини до коментарите, са плод на предварителни договорки между главния редактор, издателя и политическата фигура, която трябва да бъде "обслужена". По-нататък журналистите от германската телевизия акцентират върху факта, че голяма част от българските медии са в ръцете на една медийна група. Какво означава това за медийната свобода? - питат германските журналисти и показват сградата на "Нова българска медийна група", пред която се развява знамето на ЕС. Само че медийната свобода - такава, каквато я описват стандартите на Обединена Европа, изглежда другояче, коментират журналистите от АРД.

На 25 май българите ще трябва да изберат своите представители в парламента на тази Обединена Европа. Очакванията са обаче за ниска избирателна активност. Резултатите от проучванията сочат, че повече от половината гласоподаватели няма да се отправят към урните. "Че какво могат да постигнат 17 български евродепутати?", питат се много българи и се отказват от правото си на глас. И по този начин неволно помагат на определени хора да осъществят политическите си амбиции, пише Михаел Мартенс на страниците на "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг".

Редакцията препоръчва