Нова пиеса на Димитър Динев

“Къщата на съдията” или на немски език „Das Haus des Richters“ - така е озаглавена новата пиеса на живеещия в Австрия писател Димитър Динев. Премиерата й е тази събота, 14 април.

“Колко голяма да е сградата?”

“Всичко това оставям на вас да решите. Също и избора на материалите. На сина ми не бива да му липсва нищо.”

“Да, но той не трябва да може да излезе никога повече, ако правилно съм разбрал?”

“Точно така. И то – без да бъде окован или заключен.”

“Никакви окови, никакви ключалки. Това все повече заприличва на гробница. Искате ли да му се остави възможността да се самоубие вътре?”

“Ама, разбира се! Вътре той трябва да е напълно свободен.”

Пиесата “Къщата на съдията” ще се играе на сцената на австрийския Burgtheater във Виена. Това е една от най-престижните и най-стари все още действащи театрални сцени в Европа.

Димитър Динев нашумя в немскоезичния свят с романа си на немски език “Ангелски езици”. Той е автор и на сборник с къси разкази, също на немски език. В края на миналата година, Динев, отбеляза своя успешен театрален дебют с пиесата си “Небе и плът”, която бе поставена във виенския театър Рабенхоф.

За новата си пиеса, “Къщата на съдията”, Димитър Динев, казва:

“В основата на пиесата е митът за строежа на лабиринта, само че съм я пренесъл в сегашно време.”

“Къщата на съдията” е изградена върху мита за построяването на лабиринта за Минотавъра от Дедал.

“Въобще, тая история не е третирана по никакъв начин. Само се споменава и то в различни версии на... Примерно, някой пише за Тезей и там, в неговата история, се появява и тая история за лабиринта. Или при Овид се появява. Обаче, няма я цялата история като едно цяло. Няма я и не е драматизирана, не е като трагедия, някоя от познатите гръцки трагедии. И това беше предизвикателство – да ги създадеш героите. Да ги създадеш, защото ти ги създаваш. И при мене, един вид в самата пиеса се измисля лабиринта. То, тая дума я няма. Тя не се и споменава по време на цялата пиеса.”

В пиесата на Димитър Динев, Минос е съдия, който иска да затвори сина си – много лош и опасен човек, в къща, от която той да не може да излезе. Съдията възлага построяването на тази къща на един свой приятел – ненадминат майстор строител и гастарбайтер.

Димитър Динев обяснява:

“Почти няма пиеси, в които да се тематизира самата работа. Работата като такава. А в моята пиеса, във втория акт само се бачка – тоест, има хора, които работят на сцената. И хубавото на тая инсценировка е, че сценографът така и направи сцената, че всички артисти... Няма сценични работници. Те сами си я строят.”

Това че артистите сами строят и променят декорите по време на действието, придава невероятна динамика и жизненост на пиесата. Много настроение идва и от живия музикален съпровод в изпълнение на тромпетиста Имре Бозоки и българския акордеонист Мартин Любенов. (музика)

Димитър Динев е доволен от инсценировката:

“Много се радвам, че артистите с голямо желание играят и с голям кеф. Точно това е думата! И се смеят много, а това не е толкова често в театъра. Нали, има големи кавги... Особено, като са толкова много артистите на сцената. Много добри артисти. И режисьорът. Може би, то това е заслуга и на режисьора. Той умее да работи с тях.”

Режисьорът, Никлаус Хелблинг, също изглежда е доволен от работата върху пиесата “Къщата на съдията” и не пести похвали за автора й, Димитър Динев:

“Мисля че той има много здрави нерви. Има страхотни нерви и има много добро разбиране за театър. Нещо, което е негово много положително качество е, че на него му харесва, когато нещата стават по друг начин, от начина по който той си ги е представял. Той обича да бъде изненадван и това прави съвместната работа приятна – когато човек взаимно се изненадва.”

Изненада остава и това как публиката на Burgtheater ще приеме новата пиеса на Димитър Динев. Съдейки по успеха на останалите му начинания обаче, място за притеснение няма.