Новата стара позната: Студената война | Новини и анализи от Европа | DW | 27.10.2018
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Новата стара позната: Студената война

Ядрен сблъсък в Европа - за това става дума в спора между Путин и Тръмп около договора за ракетите със среден обсег. Тези два фронта разединяват Европа в една нова Студена война, пише Борис Калноки в емоционално есе.

Американският президент Доналд Тръмп иска да се оттегли от Договора за ракетите със среден и малък обсег на действие. Сякаш отново се връщат 1980-те години на миналия век. Човек си спомня двойното решение на НАТО от 12 декември 1979 година, което направи възможно разполагането на американските ракети Пършинг и Круз срещу тогавашните  SS-20. Излеждаше, че Третата световна война ще бъде ядрена и тя ще се води в Европа. През 1987 година, когато беше подписан Договорът за ракетите със среден и малък обсег на действие, и двете страни въздъхнаха с огромно облекчение. Спомените на хората в Германия и в страните от Централна и Източна Европа за онези времена са различни. В Германия навремето се надигна широко движение за мир: с Великденските маршове и масовите демонстрации. Без американски ракети със среден обсег на действие! Комунистическата пропаганда в окупирания от СССР Изток отпразнува това като победа. Много хора в Полша и Унгария обаче само тайно поклащаха глави. Те очакваха от Запада освобождение от руското иго, а не страхлив хленч.

Ето че сега ситуацията се повтаря. От Германия се дочуват предупредителни гласове да не застрашаваме мира. Външното министерство говори за "опустошително решение". При това, както преди, така и сега провокаторът е Русия. Навремето със SS-20, а днес с 9М729 "Новатор"- една ракета с уж малък обсег на действие. Според американските информации, тази ракета може да поразява цели на разстояние до 3 400 километра. Полските власти пък съобщават, че наскоро този тип ракети са били разположени в руския енклав Калининград. Това е нарушение на договора за ракетите със среден и малък обсег на действие. НАТО гледа на нещата по същия начин. За какво ни е тогава договор, след като само една от страните го спазва?!

С Путин или с Тръмп?

Твърдостта на американците през 1980-те години доведе до успех. Договорът за ракетите със среден и малък обсег на действие беше следствие от Двойното решение на НАТО. Хората в Централна и Източна Европа и днес са убедени, че твърдостта е единственият език, който разбира Русия. За съжаление богата и мекушава Германия не говори на този език. Полша изрази "разбиране" за решението на Тръмп. Варшава се въоръжава срещу Русия. През 2017 година страната даде над 10 милиарда долара за това, тя иска на територията  ѝ да бъде разположена постоянна американска бригада и има една от най-големите армии в ЕС. Москва пък се оплаква, че Полша и Румъния са разположили мобилни американски установки МК 41 за ветрикално изстрелване на бойни глави. Москва твърди, че тези установки били пригодени и за изстрелване на ракети Круз. Тоест ракети със среден обсег на действие, които са забранени от Договора. Разполагането на тези американски установки е в отговор на руските системи Искандер около Калининград. Тези системи очевидно могат да бъдат използвани за изстрелването на новите ракети Новатор.

Boris Kalnoky

Борис Калноки

Централна и Източна Европа са разединени в тази нова Студена война. Докато Полша, Румъния и най-застрашените балтийски страни залагат на твърдия политически курс, Унгария, Чехия и Словакия гледат прагматично на ситуацията. Те се чувстват по-малко застрашени от Русия, в сравнение със северноевропейците и искат да правят бизнес с Путин.  Всички обаче са наясно, че настъпват нови времена. Правото на силния отново заема главно място в политиката и в такива времена има нужда от силни армии. Всички държави в Централна и Източна Европа се въоръжават. Според изчисленията на международния институт за изследване на мира СИПРИ, военните разходи в Централна и Източна Европа са нараснали с 12 процента през 2017 година. А в Западна Европа- само с 1,7 процента.

Унгария например, чиято армия е доста слаба, вече закупи два военни транспортни самолета А319 и поръча 20 нападателни хилекоптера тип Н 145. Числеността на армията ще бъде увеличена от 30 000 до 37 000 военнослужещи. Старите танкове Т72 ще бъдат заменени с по-модерни. Унгария възнамерява да създаде и собствена военна индустрия. При посещението на турския президент двете страни се договориха за интензивно сътрудничество във военната индустрия. При това става дума не само за Русия. Мислими са дори стълкновения между Украйна и Унгария в карпатска Украйна, където през последните месеци възникна сериозна криза около унгарското малцинство.

Страните от Източна Европа се въоръжават срещу опасността от военна конфронтация. Още обаче не е ясно кой срещу кого.

Редакцията препоръчва