Новата роля на една световна сила | Новини и анализи по международни теми | DW | 16.07.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Новата роля на една световна сила

САЩ губят влиянието си в редица региони на света. Отчасти това се дължи на тяхното нежелание да са световен полицай, отчасти на фактическата им невъзможност да се грижат за проблемите на целия свят. Какъв е изходът?

Стуацията в Близкия Изток показва, че САЩ все по-често се въздържат от пряка намеса в регионални конфликти. Това обаче им носи загуба на влияние в редица региони на света. Британският правист и журналист Иън Бурума пише по този повод в есе за вестник "Ди Велт" следното:

Америка вече не иска да е световен полицай. Това крие опасности, но пък е наложително за една "колониална сила" в късна фаза на развитие. Много американци критикуват колебливата външна политика на президента Обама, защото смятат, че тя отслабва водещата роля на САЩ в света, отбелязва авторът. Тези критици изхождат от презумпцията, че Америка е призвана да въдворява световния ред в името на демокрацията и човешките права, или пък просто защото е "най-голямата страна в света".

Тази претенция се основава на представата за добронамерената хегемониална сила, която е поела ролята на световен полицай, за да осуети възникването на хаос и нови диктатури. Ясен израз на тази позиция е аргументът на консерватора Робърт Кейгън, че при едно слабо лидерство САЩ не могат да разчитат, че другите страни ще действат отговорно.

По-голяма отговорност на съюзниците

Bundeskanzlerin Merkel NSA Überwachung Obama

САЩ изискват от съюзниците си в света да поемат по-голяма отговорност за решаването на световните проблеми

Той препоръчва Америка да налага твърдо волята си включително с помощта на своите съюзници - в Източна Азия например Китай би могъл да бъде държан в шах чрез силния американски съюзник Япония. "Американската империя" днес де факто изживява късната си фаза. През 20 век европейските колониални сили дадоха независимост на колониите си - само че преди това се погрижиха да оставят местни кадри, добре подготвени, за да управляват.

Такъв е парадоксът на империализма: империите могат да гарантират ред и стабилност дълго време, но когато старият ред се разпадне, често го следват хаос и кланета. Както в Индия през 1947 г., когато британците напуснаха дотогавашната си колония. Какво се случи после? Пакистан се отцепи и близо един милион индуси и мюсюлмани взаимно се избиха в последвалата сеч.

Но означава ли това наистина, че британското колониално господство в Индия е трябвало да продължи още по-дълго? Едва ли. Също толкова убедителен е аргументът, че ако това господство беше продължило още, етническите напражения щяха да се изострят още повече. Защото тези напрежения са последица от колониалната политика "разделяй и владей", посочва Иън Бурума.

Сходно стоят, според него, нещата и днес с "американския мир" - с имперския световен ред на една страна, която формално никога не е била империя. В сравнение с повечето предходни империи, империята на "американския мир" е сравнително добронамерена, макар твърде лесно да се забравя колко често лидерите на "свободния свят" са подкопавали властта на законно избрани държавни и правителствени ръководители, подкрепяйки диктатори - като например в Чили, Южна Корея, Ел Салвадор, Аржентина, Индонезия, Гватемала.

Иде времето на нов световен ред

Irak USA Abzug der letzten US-Soldaten

Време е да се търси не военно, а политическо решение на конфликтите в света, смята Иън Бурума

Прехваленият либерален ред на САЩ е продукт на Втората световна война и на Студената война, когато Германия и Япония трябваше да бъдат държани "под юзда", влиянието на комунистическите сили трябваше да се ограничи, а старите европейски сили да се приучат към разбирателство помежду си. Това стана възможно с американски пари и благодарение на американската военна сила. Цената за това обаче е, че Западът и Източна Азия станаха зависими от САЩ. Тази зависимост не може да продължава вечно, тя вече се разкъсва. И колкото по-дълго други страни остават зависими от САЩ, толкова по-малко те са в състояние да поемат управлението и сигурността на страната си в свои ръце.

Да се търсят не военни, а политически средства за решаването на регионалните конфликти е част от външнополитическата доктрина на Обама. И неговият инстинкт е верен. Той поне осъзнава границите на американските възможности да налагат световен ред със сила. Това не решава наистина дилемата на империята как зависимостта от хегемона да се намали, без това да доведе до още по-голяма тирания и насилие в света. Но болезненият и опасен процес все пак трябва да започне. По-добре с предпазливост, отколкото с твърдост.

Редакцията препоръчва

Реклама