Нобеловите рекорди | Начало | DW | 07.10.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Нобеловите рекорди

Нобеловата седмица започна: през следващите седем дни в Стокхолм ще бъдат обявени тазгодишните Нобелови лауреати. Отличието се връчва от 1901 насам. Ето някои от най-интересните факти от тези 112 години.

Знаете ли, че първата Нобелова награда е връчена пет години след смъртта на Алфред Нобел? Навремето роднините му били крайно възмутени от неговото завещание, според което цялото богатство на шведския индустриалец и изобретател трябвало да бъде използвано за основаването на фондация. "Нека моите изпълнители на завещанието да превърнат имуществото ми в ценни книжа, създавайки фонд, процент от който да се дава като премия на онези, чиято работа през изминалата година е имала най-голяма полза за човечеството (…) Нека присъждането на наградите да не се влияе от националността на кандидата. Наградите трябва да бъдат получавани от най-достойните, независимо дали са скандинавци или не."

След няколко съдебни дела, при които е потвърдена валидността на завещанието, изпълнителите създават устав на бъдещата Нобелова фондация. Уставът е гласуван в Шведския парламент и е утвърден от краля на Швеция. На 29 юни 1900 Нобеловата фондация вече е факт. А година по-късно е връчена и първата Нобелова награда. Оттогава насам са се случили много неща...

Нобел за покойник?

По правило за Нобелова награда не могат да бъдат номинирани покойници. Носителят на Нобела за мир Даг Хамаршелд (1961) и носителят на Нобела за литература Ерик Аксел Карлфелд (1931) обаче получават наградата посмъртно - и двамата умират в периода между номинирането и обявяването на наградите.

От 1974 година насам тази практика вече не е разрешена. Въпреки това през 2011 година Нобеловата награда за медицина отново е връчена посмъртно. Причината: когато Нобеловият комитет обявява наградата, все още не знае, че лауреатът - канадецът Ралф Щайнман - е починал три дни преди това. Комитетът прави изключение и връчва наградата на наследниците на Щайнман.

Flash-Galerie Forscherinnen

Мария Кюри - единствената жена, получила два Нобела

По две Нобелови награди

Четирима учени са получавали Нобеловата награда по два пъти. Американецът Джон Бардийн е удостоен с два Нобела за физика - първият път през 1956 година за откриването на транзистора и вторият път през 1972 година за теорията на свръхпроводниците. Британският биохимик Фредерик Сангър е удостоен с две Нобелови награди за химия - през 1958 за изясняването на структурата на белтъците и особено на инсулина и през 1980 - за изясняване на последователността на нуклеиновите основи в ДНК.

През 1954 пък американският химик Лайънс Полинг получава Нобела за химия, а малко по-късно и Нобела за мир - през 1962, тъй като се зъстъпва непрекъснато за прекратяването на ядрените опити.

Най-известната личност, удостоявана с две Нобелови награди, без съмнение е Мария Кюри. През 1903 година тя получава наградата за физика във връзка с изследванията си на радиоактивността. През 1911 година пък ѝ е присъдена Нобелова награда за химия - за откритието на два химически елемента - полоний и радий.

До 2012-та Нобеловата награда е присъждана общо 44 пъти на жени, но само 16 пъти в една от трите научни дисциплини - две жени са получавали Нобелова награда за физика, четири - за химия и десет - за медицина.

Да откажеш Нобел

Жан-Пол Сартр, носител на Нобела за литература, и виетнамецът Ле Дук То, носител на Нобелова награда за мир, са единствените, които досега са отказвали да получат наградите - съответно през 1964 и 1973. Сартр следва своя принцип да отказва всякакви официални отличия, а То отхвърля наградата заради продължаващите сражения във Виетнам - Нобелът все пак му бива отреден заради договарянето на виетнамските мирни споразумения.

В научните дисциплини досега никой не е отказвал Нобеловата награда. По времето на Хитлер обаче на германските учени е забранено да получават Нобелови награди. Потърпевши от тази забрана са Рихард Кун (химия - 1938), Адолф Бутенанд (химия - 1939) и Герхард Домаг (медицина - 1939). След края на Втората световна война те получават диплома и медал, но губят паричното възнаграждение.

Jean Paul Sartre

Сартр - един от малкото, отказали Нобеловата награда

Нацията с най-много Нобели е...

Най-много Нобелови награди в научните дисциплини са печелили учени от САЩ - те представляват 43 процента от всички носители на Нобелова награда за физика, химия и медицина. Германците остават на второ място в класацията в дисциплините физика и химия, следвани от британците. В дисциплината медицина британците са втори, а германците - на трета позиция. На четвърто място в класацията по нации се нарежда Франция.

Ето и още няколко интересни подробности около Нобеловите награди: най-често срещаните рожденни дати сред Нобеловите лауреати са 21 май и 28 февруари; средната възраст на носителите на Нобела във всичките шест дисциплини е 59 години, като в научните дисциплини лауреатите се сравнително по-млади; носителите на Нобелова награда за химия са на средна възраст 57, а за медицина - на 55; най-младият носител на Нобел е физикът Лаурънс Брак, който печели наградата за физика през 1915-та на 25-годишна възраст.

Редакцията препоръчва