Ние, страхът и терористите | Новини и анализи по международни теми | DW | 25.11.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Ние, страхът и терористите

Не, ислямистите не са дрогирани, нито луди. Те действат рационално. А това ни дава определена надежда, че можем да ги победим. Защото само рационалното е победимо. Това, което не можем да надвием, е нашият огромен страх.

Тероризмът не е ново явление. Нито пък днес бележи някакви върхове по смъртоносност. Атентатът в Мадрид през 2004 отне живота на 191 души, този на комунистите в "Света Неделя" през 1925 взе 213 жертви. Ако пък погледнем към безразборната стрелба в американските училища или норвежките ученически лагери, ще установим, че побъркването на обществото май не е планирано. В САЩ смъртните случаи от огнестрелни оръжия от 11 септември 2001 насам са близо половин милион. За същото това време жертвите на тероризма са около три хиляди и нещо - почти изцяло концентрирани около тази фатална дата. И в България има вече налудни стрелби - като случая с Петко Савов, който през 2014 се барикадира в дома си в китния Лясковец, уби полицай и рани шестима други.

Къде започва всичко?

Става дума по-скоро за друго: за изчезване на общностния контрол, който в продължение на хиляди години контролира съселянина, роднината, енориаша. Знаете ли какво точно прави съседът ви в блока, интересувате ли се къде се губи в продължение на месеци, откъде са парите, с които си купува луксозен джип? Вероятно не. И съседите на онези братя в брюкселския квартал Моленбек не са се интересували от тях. Ако не терористи, те може би щяха да станат търговци на дрога, наемни убийци, сводници.

Да започнем от това: страх ни е, че се разпадат социалните връзки, че сме обкръжени от хора, за които не знаем нищо. Неслучайно ислямистите биват представяни като дрогирани, като луди. Но не, агентите на "Ислямска държава" са много по-рационални от Андерш Брайвик или Петко Савов. И в това има определена надежда да ги победим, защото само рационалното е победимо. По-трудно обаче ще надвием нарастващия страх от другия човек до нас, за който знаем все по-малко.

Тероризмът е една глобална инсценировка на този страх. Вижте само гениалния им ход в Париж: подхвърлиха един фалшив паспорт на бежанец (кой ходи на акция с международния си паспорт?) и в следващия миг развитият свят заживя с ужаса, че няколкостотин хиляди бежанци са терористи. А защо само те? Може би и децата на мигрантите от 1960-те са такива? И внуците на тези от 1950-те?

Редакцията препоръчва

Страхът ражда чудовища

Така изведнъж се оказахме обкръжени от чудовища, рептили, които имитират човешки облик, но във всеки миг могат да ни погълнат. Вижте как само се движи този страх от обект на обект. От бежанците той се пренася върху ромите, от ромите – върху турците, от тях - върху либералите... Подобни паники в историята са се изливали върху някаква случайно подбрана изкупителна жертва, но в света на комерсиалните медии всяка жертва е предпоследна и облекчение не настъпва.

Анализаторите се опитват да "стабилизират" заплахата, като твърдят, че виновен бил ислямът, който бил "войнствена и нетолерантна религия". За разлика от нашата религия - тази на кръстоносци, инквизитори и колониалисти. Няма да защитавам исляма: всяка религия е нетолерантна. Просто някои от тях - например в Европа или в Китай - са се отдръпнали от публичната сфера в хода на историята. Огромната част от мюсюлманските институции осъдиха атентатите. При това помним, че ислямът не е централизиран както католицизма например, така че вътре в него има най-различни борби.

Днес става дума за войнски обществен ред, който опитва да се върне на световната сцена. Така е било хиляди години - народите са се управлявали с оръжие. Омиротворяването на Запада започва от XVIII век, след чудовщните религиозни войни, взели процентно повече жертви от световните през XX век. Подобно нещо става тогава и с Османската империя, и с Руската. Прекъсва го епизод на комунизма и на фашизма, които ремилитаризират модерността. Каквито и насилия да има оттогава насам, те се приемат за все по-нелегитимни. А това е нещо ново в хилядолетната история на човечеството, в която политическите единици са се основавали върху завоевание. И ето ви сега "Ислямска държава" – едни хора окупират петролните кладенци, завземат територии. Ще ги признае ли някой от реал-политически съображения? Съмнявам се.

Както всяка идеология, и тяхната е колаж от подръчни средства: една версия на ислямските свещени писания. Но преди всичко: възвеличаване на героизма и войнските достойнства, мъжествеността, саможертвата. Заедно с това – образи от популярната култура, например събарянето на Айфеловата кула, "Възходът на Кобра", мразене на евреи, християни, американци, французи в социалните мрежи. И антиколониални политически ритуали като тържественото отваряне на сирийско-иракската граница.

Как да се борим с подобна еклектична идеология? Според мен, наричайки я ислямска, ние само я подсилваме. Няма да се хванем на религиозен диспут с Брайвик, който се смята за Одинист (последовател на нордическия бог Один), или пък на тема християнство с италианската мафия, бандитите в централна Африка или с човека от Лясковец.

Ivaylo Ditchev

Ивайло Дичев

Най-важният въпрос

Лесно е да се каже, че можем да ги победим само със силата на международното право. Има ли такова? Колко е ефективно? Това, което "Ислямска държава" иска, е наши войници да идат на място и да се докажат в ръкопашна схватка.

Има някакво опиянение в това, което привлича младежа от Брюксел и Лондон в пустинята. Загубен, без бъдеще, потропващ на врати на работодатели, той изведнъж става командир, герой, може би натрупва и плячка някъде из офшорните бърлоги. Въпросът за смисъла е може би най-важният в цялата тази история. Съвременният свят вече няма нужда от хора. Техническият прогрес е превърнал огромни маси в излишни. На една страна са шепа свръхквалифициарни мегамениджъри, на другата – резервната армия на труда (по Маркс), от която индустрията взима, когато й трябва, а после захвърля на социални помощи.

И при въпросния младеж идва командирът, казва му – имаме нужда от теб, твоят живот има смисъл – опаши се с бомби и се гръмни. Какво противопоставяме на това? Учи, ще станеш инженер, ще строиш мостове? Или: ходи в бюрото по труда, може нещо да излезе?

Реклама