1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
Снимка: Fotolia/THPStock
Медии

Не, това не е заговор срещу България. Истина е.

Александър Андреев
26 април 2018

Това е соросоидна пропаганда, заговор на гнилия Запад - катастрофалното класиране на България в новия индекс на "Репортери без граници" породи и такива реакции. Но те нямат нищо общо с истината. Коментар от А. Андреев:

https://p.dw.com/p/2whf7

Не само най-бедната и най-корумпираната. България се оказва и страната с най-несвободни медии в целия ЕС. Че и в цяла Европа, ако не броим три авторитарни режима, които политически, а отчасти и географски трудно могат да бъдат вписани в Европа: Русия, Беларус и Турция.

„Най-бедната и най-корумпираната" - това клише на международните медии, което пусна дълбоки корени в началото на българското европредседателство, обиди доста хора в България. Едни го възприеха като западна арогантност, други потърсиха част от вината у политиците в Европа, трети веднага извадиха изтърканото контра-клише за „соросоидната пропаганда". Съвсем същото се случва в момента и с годишната класация за медийната свобода на „Репортери без граници". (Справка - първата страница на един високотиражен булеварден вестник.) Тъй че нека да видим доколко основателни са обидите и възраженията по адрес на правозащитниците от „Репортери без граници".

Под лупа

За „западна арогантност" трудно може да се говори, защото в тазгодишната класация държавата, която доскоро беше лидер на Западния свят - САЩ, заема доста конфузното 45-то място. А Германия е чак 15-та. Освен това авторите на годишния доклад изрично посочват, че в цяла Европа медийната свобода е в криза. Поне по този пункт България (за жалост) се оказва един истински европеец…

Обвинението „соросоидна пропаганда" може лесно да бъде игнорирано като блудкав буламач и типична рожба на налудничавите заговорнически теории. Но нека въпреки това да го вземем под лупата. Може ли „Репортери без граници" да бъдат причислявани към така наречените „соросоиди", каквото и да означава това? Ако става въпрос за финансирането на организацията, тя се издържа от членски внос и от доброволни дарения, като изрично стои настрана от всякакви политически и икономически „групи по интереси" и се кълне единствено в член 19 от Декларацията за човешките права за свободата на словото. За организацията, отчасти на доброволни начала, работят стотици експерти по цял свят и лично аз досега не помня случай, в който някой от тях да е бил уличен в преднамерено или користно изкривяване на истината.

В частния случай „България" тъкмо тук обаче стигаме до един закономерен въпрос: след като „Репортери без граници" (основателно) критикуват медийната концентрация в страната и след като на българския медиен терен са активни повече от един крупни бизнесмени, защо правозащитниците критикуват най-вече един от тях? Отговорът на този въпрос е колкото банален, толкова и очевиден: защото медиите, контролирани пряко или косвено от въпросния (както го наричат) олигарх, рязко се отличават от всички останали големи български медии със свойството си безочливо да разпространяват брутални лъжи и периодически да организират зловещ лов на вещици. И защото обикновено го правят по поръчка, а поръчителите винаги се виждат с просто око. Да, и другите медии в страната имат издатели със свои интереси. Да, и другите медии в страната често пъти следват определена политическа тенденция. Но това важи включително и за най-реномираните световни медии. И най-важното: тенденцията винаги е оправдаема, когато въпросната медия дава дума и на противоположни възгледи, когато не публикува лъжи и измишльотини и не води поръчкови кампании.

Поръчковите кампании и оклеветяването, които са насъщният хляб на булевардните медии в България, за огромно съжаление понякога се водят по нареждане от най-високо място, констатира в интервю за ДВ изпълнителният директор на „Репортери без граници" Кристиан Мир. Тежко обвинение, което би трябвало да жегне не само управляващите в България, но и техните политически партньори в ЕС. Защото е скандално, че страната, председателстваща ЕС, се оказва по медийна свобода редом с диктаторски и авторитарни режими и изостава далеч зад своите западнобалкански съседи, на които уж се опитва да преподава уроци по демокрация и европейски ценности. И хората в България, които открай време се възмущават, че ЕС реагира на тежката корупция в България единствено с ритуални жестове, днес имат пълното основание да се запитат: защо Брюксел, защо държавите-членки търпят и катастрофалната медийна ситуация в страната?

Александър Андреев
Александър АндреевСнимка: DW/H. Mund

Ето защо затварят очи

Всъщност отговорът отдавна е ясен: ЕС си има достатъчно проблеми, за да си навлича и допълнителни тъкмо с една страна-членка, която иначе се държи като добър европеец - със стабилни финанси и добър икономически ръст, без залитания към Вишеград, с прагматична политика по миграционния проблем, която балансира между засилена гранична охрана, твърдост към бежанците и жестове на солидарност към държавите от ЕС, приемащи особено много мигранти. С други думи, на българското управление му се прощават огромни грехове, само защото се грижи за стабилност, а и за поддържане на сегашното мнозинство в управлението на ЕС.

Накрая, за разведряване, един популярен цитат, който няма нищо общо с България и с нейните европейски партньори. Някогашният президент на САЩ Франклин Делано Рузвелт в края на 1930-те казал за тогавашния диктатор в Никарагуа: „Сомоса може и да е кучи син, но си е наш кучи син". За този цитат няма писмени доказателства, но въпреки това звучи убедително, нали?

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Подобно съдържание
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Парламентът в София

България: как "лошите" и "добрите" биха могли да се разберат

Даниел Смилов
Даниел Смилов
Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ

Още теми от ДВ

Към началната страница