Не, това не е заговор срещу България. Истина е. | Новини и анализи от България | DW | 26.04.2018
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Не, това не е заговор срещу България. Истина е.

Това е соросоидна пропаганда, заговор на гнилия Запад - катастрофалното класиране на България в новия индекс на "Репортери без граници" породи и такива реакции. Но те нямат нищо общо с истината. Коментар от А. Андреев:

Не само най-бедната и най-корумпираната. България се оказва и страната с най-несвободни медии в целия ЕС. Че и в цяла Европа, ако не броим три авторитарни режима, които политически, а отчасти и географски трудно могат да бъдат вписани в Европа: Русия, Беларус и Турция.

„Най-бедната и най-корумпираната" - това клише на международните медии, което пусна дълбоки корени в началото на българското европредседателство, обиди доста хора в България. Едни го възприеха като западна арогантност, други потърсиха част от вината у политиците в Европа, трети веднага извадиха изтърканото контра-клише за „соросоидната пропаганда". Съвсем същото се случва в момента и с годишната класация за медийната свобода на „Репортери без граници". (Справка - първата страница на един високотиражен булеварден вестник.) Тъй че нека да видим доколко основателни са обидите и възраженията по адрес на правозащитниците от „Репортери без граници".

Редакцията препоръчва

Под лупа

За „западна арогантност" трудно може да се говори, защото в тазгодишната класация държавата, която доскоро беше лидер на Западния свят - САЩ, заема доста конфузното 45-то място. А Германия е чак 15-та. Освен това авторите на годишния доклад изрично посочват, че в цяла Европа медийната свобода е в криза. Поне по този пункт България (за жалост) се оказва един истински европеец…

Обвинението „соросоидна пропаганда" може лесно да бъде игнорирано като блудкав буламач и типична рожба на налудничавите заговорнически теории. Но нека въпреки това да го вземем под лупата. Може ли „Репортери без граници" да бъдат причислявани към така наречените „соросоиди", каквото и да означава това? Ако става въпрос за финансирането на организацията, тя се издържа от членски внос и от доброволни дарения, като изрично стои настрана от всякакви политически и икономически „групи по интереси" и се кълне единствено в член 19 от Декларацията за човешките права за свободата на словото. За организацията, отчасти на доброволни начала, работят стотици експерти по цял свят и лично аз досега не помня случай, в който някой от тях да е бил уличен в преднамерено или користно изкривяване на истината.

В частния случай „България" тъкмо тук обаче стигаме до един закономерен въпрос: след като „Репортери без граници" (основателно) критикуват медийната концентрация в страната и след като на българския медиен терен са активни повече от един крупни бизнесмени, защо правозащитниците критикуват най-вече един от тях? Отговорът на този въпрос е колкото банален, толкова и очевиден: защото медиите, контролирани пряко или косвено от въпросния (както го наричат) олигарх, рязко се отличават от всички останали големи български медии със свойството си безочливо да разпространяват брутални лъжи и периодически да организират зловещ лов на вещици. И защото обикновено го правят по поръчка, а поръчителите винаги се виждат с просто око. Да, и другите медии в страната имат издатели със свои интереси. Да, и другите медии в страната често пъти следват определена политическа тенденция. Но това важи включително и за най-реномираните световни медии. И най-важното: тенденцията винаги е оправдаема, когато въпросната медия дава дума и на противоположни възгледи, когато не публикува лъжи и измишльотини и не води поръчкови кампании.

Поръчковите кампании и оклеветяването, които са насъщният хляб на булевардните медии в България, за огромно съжаление понякога се водят по нареждане от най-високо място, констатира в интервю за ДВ изпълнителният директор на „Репортери без граници" Кристиан Мир. Тежко обвинение, което би трябвало да жегне не само управляващите в България, но и техните политически партньори в ЕС. Защото е скандално, че страната, председателстваща ЕС, се оказва по медийна свобода редом с диктаторски и авторитарни режими и изостава далеч зад своите западнобалкански съседи, на които уж се опитва да преподава уроци по демокрация и европейски ценности. И хората в България, които открай време се възмущават, че ЕС реагира на тежката корупция в България единствено с ритуални жестове, днес имат пълното основание да се запитат: защо Брюксел, защо държавите-членки търпят и катастрофалната медийна ситуация в страната?

Александър Андреев

Александър Андреев

Ето защо затварят очи

Всъщност отговорът отдавна е ясен: ЕС си има достатъчно проблеми, за да си навлича и допълнителни тъкмо с една страна-членка, която иначе се държи като добър европеец - със стабилни финанси и добър икономически ръст, без залитания към Вишеград, с прагматична политика по миграционния проблем, която балансира между засилена гранична охрана, твърдост към бежанците и жестове на солидарност към държавите от ЕС, приемащи особено много мигранти. С други думи, на българското управление му се прощават огромни грехове, само защото се грижи за стабилност, а и за поддържане на сегашното мнозинство в управлението на ЕС.

Накрая, за разведряване, един популярен цитат, който няма нищо общо с България и с нейните европейски партньори. Някогашният президент на САЩ Франклин Делано Рузвелт в края на 1930-те казал за тогавашния диктатор в Никарагуа: „Сомоса може и да е кучи син, но си е наш кучи син". За този цитат няма писмени доказателства, но въпреки това звучи убедително, нали?

Реклама