″Не съм Майка Тереза“: една украинска сурогатна майка разказва | Новини и анализи от Европа | DW | 14.06.2020
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

"Не съм Майка Тереза“: една украинска сурогатна майка разказва

"Зная защо го правя - за пари. Не съм отишла в клиниката като Майка Тереза, помагаща на бездетни двойки", казва за ДВ една сурогатна майка от Украйна. Дотук е родила три "чужди" деца и не изключва да има и четвърти път.

Алина Стахорска вече три пъти е ставала сурогатна майка

Алина Стахорска вече три пъти е ставала сурогатна майка

Алина Стахорска е една от общо около 1 500 украинки, които миналата година са родили деца за чужденци. За 32-годишната жена от Харков това е третата бременност от този вид. Алина има двама сина.

Бившата продавачка е едва на 21 години, когато ражда първото бебе за една двойка от Нидерландия. Следващите две са за една двойка от Германия и една от Индия. За разлика от останалите сурогатни майки, Алина не възразява да даде интервю за ДВ с истинското си име – само отказва да спомене какви са сумите, които е получила. Това е забранено по договор, но размерът на заплащанията принципно е известен – сурогатните майки от Украйна получават средно 15 000 евро.

Как станахте сурогатна майка?

Първият път бях още много млада. Връзката с мъжа ми се разпадна и трябваше да го напусна, а нямаше къде да живеем с първото ми дете, което тогава беше на 3,5 години. Живяхме първо половин година при баба ми. Търсех си работа, но нямах квалификация. Чрез обява попаднах на програмата за сурогатно майчинство. С парите от тази програма можех да наема жилище.

Редакцията препоръчва

Трудно ли взехте решението да станете сурогатна майка?

Въобще не съм се колебала, тъй като знаех защо го правя. Естествено, че се страхувах – мислех, че няма да ме приемат, защото съм твърде млада. Но всичко мина добре и аз родих първото дете. След това второто и третото.

Как реагираха родителите Ви на Вашето решение?

Добре – нямаше проблеми. Не съм крила нищо, нито от съседите, нито от приятели и роднини. Някои естествено ме одумваха, че продавам детето си и т.н. Но много мои приятелки – между 10 и 15 – се включиха в програмата по моя препоръка.

В повечето случаи клиниките твърдят, че сурогатните майки искат да помогнат на бездетните двойки...

Честно казано, не съм отишла в клиниката като Майка Тереза, която иска да помогне на бездетни двойки – на първо място исках да спечеля пари, това е истината. И до днес поддържам контакти с родителите и те са ми много благодарни. Аз се радвам, че можах да им помогна, но се ръководех основно от собствените си цели.

Т.е. Вие не мислите, че сурогатното майчинство представлява експлоатация на жените?

Когато една жена вземе такова решение, знае защо го прави. На мен ми беше назована сума и аз знаех какво мога да си купя с тези пари. Не виждам в това никаква експлоатация. С парите започнах да купувам жилища и да ги препродавам, в крайна сметка можахме да си купим къща в Харков и две коли. По друг начин не бих могла да спечеля толкова много пари за това време.

А не Ви ли беше трудно в психически или във физически план да станете сурогатна майка?

Първият път беше трудно. От бременността ми прилошаваше, не можех да отида никъде и имах малко дете. При втория и третия път вече знаех какво ме чака и ми беше по-лесно.

Какви бяха изискванията към Вас?

Трябваше да се грижа добре за себе си и да се храня добре. Можеш да правиш всичко – освен секс, пушене и пиене.

Бебета, родени от сурогатни майки, чакат в Киев да бъдат взети от бъдещите си родители

Бебета, родени от сурогатни майки, чакат в Киев да бъдат взети от бъдещите си родители

Как приема съпругът Ви сурогатното майчинство?

Женени сме от четири години, за последен път станах сурогатна майка по време на нашия брак. Мъжът ми беше твърдо против, но му казах, че иначе не става – той е шлосер и не получава редовно заплата. Понеже имаме общ син, аз нямаше как да работя, а някой трябваше да плаща за жилището и за храната. В крайна сметка той го прие, но не му беше лесно да ме гледа бременна с чуждо дете.

Различни чувства ли изпитвахте по време на бременността към своите и „чуждите“ деца?

Да – усещах, че не са мои деца, но се отнасях към тях грижливо, както се полага. За да бъда честна, ще кажа, че не съм изпитвала към тях любов. Но ми се случи и да заплача – когато родих последното дете, го чух да плаче, а никой от медицинския персонал не се забърза да му даде биберон. Стана ми мъчно и исках да го взема на ръце, но ме помолиха да тръгвам. Тогава, разбира се, си поплаках – трудно беше.

Междувременно родителите ми изпращат снимки – да видя как растат децата, които ме зарадваха. Бих искала да виждам как растат тези деца, какво ще бъде тяхното бъдеще.

А дали бихте станала за четвърти път сурогатна майка?

Искам. Ако въпреки възрастта ми и множеството раждания ме одобрят, съм готова. За последен път.

Още по темата – в това видео: 

Вижте видеото 02:33

Двама татковци си имат две бебенца

Реклама