Не ми дава сърце да го ям! | Начало | DW | 14.05.2012
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Начало

Не ми дава сърце да го ям!

Какво кара хората да отказват месото? В много от случаите роля играе интелигентността, която се приписва на животните. Но има и други причини, както установява проучването на двама канадски психолози.

Матю Руби и Стивън Хайне от университета във Ванкувър си поставят за цел да проучат кои характеристики на животните са причина хората да не желаят да посегнат към месото им - и то при положение, че принципно не са вегетарианци. Допитването, в което са включени 76 канадци, 96 американци, 532 китайци и 92 индийци, показва, че основен отблъскващ фактор е интелигентността на съответното животно, а не гузната съвест от причиняването на страдания. Освен това участниците в проучването заявяват, че отхвърлят месото на онези животни, които имат по-специално излъчване - ако са твърде "милички" или твърде "отблъскващи".

Ядем с очите си

Двамата учени предоставят на хората възможността да дадат оценките си за 17 различни животински вида. Сред тях са кокошката, кравата и агнето, но и по-малко традиционни за трапезата животни като октопод, мечка и акула. Включени са и животни, които рядко се използват за прехрана - куче, маймуна, плъх, делфин и змия.

Анкетираните е трябвало да маркират в скала мненията си за интелигентността на животните, за способностите им да се привързват към хората, за това дали страдат, както и за ефекта от външния им вид. Освен това е трябвало да се посочи каква е склонността да се консумира месото на определено животно, дали при тази мисъл се изпитва отвращение и как се отнасят роднините и приятелите към съответния животински вид.

Schwein Nummer 5 Meine Kleine Farm Wurst Tierschutz

Твърди се, че прасето е по-умно дори от кучето. Въпреки това е редовно в чинията ни.

Какво (не) ядем?

Както установяват учените - ако на участниците в допитването най-напред бъде поставен въпросът за умствените способности на животните, то склонността към консумацията на месото на съответното животно се оказвала по-ниска. Но този ефект се откроявал най-вече при канадците и американците. При индийците и китайците - в доста по-малка степен. От друга страна отношението на роднините и приятелите към месото въздействало много повече на китайците и индийците, отколкото на северноамериканците. Според авторите на изследването това е свидетелство, че в колективистично насочените култури хората се ориентират повече според социалните норми, включително при избора на храна.

Основната изненада за Руби и Хайне се съдържа в извода, че "хората се замислят в най-голяма степен над въпроса дали не ядат други интелигентни същества". Тази информация би могла да бъде много полезна за защитниците на животните - те биха имали по-голям успех, ако изтъкнат в кампаниите си интелекта на съответния животински вид.

АГ, ДПА, ФАЦ, КХ, Б. Михайлова, Редактор: Д. Попова-Витцел

Редакцията препоръчва