″Не искаме бежанци-мюсюлмани″ | Новини и анализи от Европа | DW | 20.11.2015

Посетете новия уебсайт на ДВ

Разгледайте новия дизайн на dw.com. Все още не сме готови. Вашите впечатления ще ни помогнат да подобрим новия вид на уебсайта.

  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

"Не искаме бежанци-мюсюлмани"

Почти навсякъде в Източна Европа парижките атентати се разглеждат като резултат от хаотичния приток на бежанци. Враждебността към пришълците става все по-силна, а страхът от "мюсюлманска инвазия" расте лавинообразно.

Атентатите в Париж предизвикаха в страните от Средна и Източна Европа остри реакции срещу европейската политика за бежанците. На много места беше въведен усилен полицейски контрол в градовете, по-строго се охраняват и наблюдават както границите, така и приютите за бежанци. А най-бурна е реакцията срещу бежанците-мюсюлмани.

Полша

Новото консервативно правителство в Полша оповести, че след атентатите в Париж се отказва от ангажимента да приема бежанци. Външният министър Витолд Вашиковски дори призова сирийските бежанци да се върнат в родината си и да отидат на фронта. В едно телевизионно предаване той каза, че не разбира защо „трябва да пращаме наши войници да се бият в Сирия, докато стотици хиляди сирийци си пият кафето под липите” - тоест, на берлинската улица „Унтер ден Линден” ("Под липите").

Редакцията препоръчва

Словакия

В Словакия премиерът Роберт Фицо предизвика истински скандал с реакцията си след парижките атентати. В едно токшоу Фицо каза, че неговото правителство вече от месеци предупреждавало за опасностите от миграцията. И оповести, че в страната ще бъдат взети допълнителни мерки за предотвратяване на терористични нападения, включително и наблюдение на всички мюсюлмани в страната. А крайно десните в Братислава обвиняват за атентатите Ангела Меркел и нейната политика за бежанците.

Унгария

В Унгария лидерът на крайно дясната партия "Йобик" Габор Вона заяви, че бежанският поток към Европа увеличава опасността от тероризъм. Според него, след парижките атентати вече всекиму трябва да е ясно, че неговата страна няма да изпълни квотното си задължение за прием на бежанци. Премиерът Виктор Орбан заяви на свой ред, че трябва да се вземат мерки за защита на страната, а парламентът прие закон, който позволява на унгарското правителство да оспорва пред Европейския съд разпределението на бежанците по квоти между държавите от ЕС.

Румъния

Срещу приемането на бежанци се изказа и бившият румънски президент Траян Бъсеску, който досега винаги заемаше проевропейски позиции. В социалните мрежи той призова страната да не приема квоти за бежанци-мюсюлмани, независимо колко силен ще бъде политическият натиск, оказван от „европейските политкомисари-демагози”. Но дори и либерално настроеният президент Клаус Йоханис на няколко пъти разкритикува квотите, макар че в крайна сметка се присъедини към решението на ЕС. На пресконференция след атентатите в Париж Йоханис направи ясно разграничение между проблема с бежанците и опасността от тероризъм. Не бива да допускаме ксенофобията и крайният национализъм да тровят обществото ни, каза той.

Хърватия

В Хърватия след парламентарните избори положението си остава твърде неясно, така че хората се съсредоточават главно върху вътрешнополитически теми. В този вакуум неколцина крайни националисти се опитаха да извлекат политически дивиденти от атентатите в Париж. В социалните мрежи се множат коментарите срещу мюсюлманите и бежанците.

Österreich Flüchtlinge bei Mistlberg an der Grenze zu Deutschland

Българската православна църква призова правителството да спре "мюсюлманската инвазия"

България

След покушенията във Франция българското правителство въведе по-строг граничен контрол. Миналата седмица бяха арестувани наведнъж над 300 нелегални имигранти. Президентът Росен Плевнелиев призова международната общност да обедини силите си, за да ликвидира причините за тероризма там, където той се заражда. А премиерът Бойко Борисов сравни парижките атентати с 11-ти септември и каза, че Европа трябва да преосмисли политиката си по интеграцията на „рискови групи”. Мнозинството българи са против бежанците, а БПЦ дори призова правителството да спре „мюсюлманската инвазия”.

Лидерите на средно- и източноевропейските държави сигурно с огромно внимание са проследили разговорите в четвъртък между Ангела Меркел и австрийския канцлер Валтер Файман в Берлин. И двамата политици настояват бързо да се задействат вече уговорените европейски механизми за намаляване броя на бежанците, без обаче да се отказваме от политиката на отворени граници. Двамата канцлери подчертаха, че тероризмът и бежанската криза не бива да се смесват, и призоваха международната общност да се сплоти в борбата срещу тероризма. Посланието им е недвусмислено, но едва ли ще бъде приветствано от всички партньори в ЕС.