Не е само Тръмп, всички правят така | Новини и анализи по международни теми | DW | 02.02.2017
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Не е само Тръмп, всички правят така

Тръмп откри за себе си президентския декрет. С негова помощ той издава заповед след заповед - без одобрението на Конгреса. Но това далеч не е прецедент: всички американски президенти, с изключение на един, са го правили.

Всички 45 американски президенти, с изключение на един, са издавали президентски укази. Изключението е Уилям Хенри Харисън, но не защото не е искал, а просто защото не е имал възможност. При полагането на клетва през 1841 година Харисън държи най-дългата встъпителна реч в американската история. И тъй като на този ден е било много студено, Харисън заболява от пневмония и умира само месец по-късно.

Рекордът на Рузвелт

Още първият американски президент Джордж Вашингтон е издавал президентски укази (общо осем пъти), за да прокара свои решения без одобрението на Конгреса. През първите десетилетия след обявяването на независимостта американските президенти рядко прибягват до декрети. От края на 19 век обаче броят на президентските укази започва да расте. Най-много президентски укази (над 3 500) е издал Франклин Рузвелт, който управлява от 1933 до смъртта си през 1945 година. Но ако съдим по скоростта, с която издава декрети, сегашният американски президент може и да оглави класацията: само за 12 дни Тръмп е подписал 11 "Presidential mеmoranda" (президентски позиции) и седем "Executive orders" (правителствени разпоредби). Сред тях е и силно оспорваната забрана за влизане в САЩ, насочена срещу гражданите на седем предимно мюсюлмански страни.

Всички тези укази са на първо време обвързващи за американските власти. При това в американската конституция не е записано нищо за "Executive orders". Аргументът за тяхната правомерност е изпълнителната власт, която президентът получава съгласно член 2 от Конституцията.

В началото повечето декрети нямат официален характер, а до 1952 година липсват еднозначни правила за това какво точно може да прокара президентът чрез укази. Навремето Хари Труман прави опит да постави под федерален контрол всички стоманодобивни заводи в Америка, но се проваля пред Върховния съд.

И робството е отменено чрез декрет

В историята е влязъл и един друг декрет на Хари Труман, който изглежда като пълна противоположност на оспорвания указ на Тръмп. През 1948 година 33-ият президент на САЩ постановява равно третиране на всички членове на въоръжените сили - без оглед на раса, цвят на кожата, религия или национална принадлежност. През 1981 година Роналд Рейгън подписва президентски указ, който разширява правомощията на тайните служби. Повече от 30 години по-късно, при аферата с подслушванията на АНС, тайните служби се позовават именно на този указ. А най-известният декрет е подписан от президента Линкълн, който през 1863 година постановява отмяната на робството.

Мнозина смятат управлението чрез декрети за недемократично, тъй като по този начин президентът заобикаля нормалния парламентарен законодателен процес. Въпреки подобни критики обаче декретите си остават обвързващи. И е важно да се знае, че Конгресът определено не е безпомощен. Той няма право да отмени декрета на президента, но може да откаже финансирането за неговото осъществяване. Президентът от своя страна е в правото си да наложи вето. Но и тук Конгресът може да се противопостави, стига да има две трети мнозинство. Което обаче е сериозно препятствие. Конгресът има и друг полезен ход: да обезсили даден президентски декрет, гласувайки нови закони. Но това изисква време.

Една надежда

Президентският декрет може да бъде спрян и по съдебен път. Навремето Хари Труман не успява да прокара пред съда своя декрет за контрол върху стоманодобивните заводи. А през 1996 година Бил Клинтън се проваля с декрет, който има за цел да спре държавните поръчки за фирмите, които назначават "стачкоизменници".

Засега не е ясно какво ще реши съдът за декрета на Тръмп, забраняващ на гражданите на седем мюсюлмански страни да влизат на територията на САЩ. Министърът на правосъдието на щата Вашингтон Боб Фъргюсън е категоричен, че декретът на Тръмп нарушава Конституцията. Щатът Вашингтон вече обяви, че ще подаде жалба във Федералния съд на Сиатъл, а Фъргюсън поясни, че при успех пред съда в Сиатъл декретът ще бъде невалиден навсякъде в САЩ. От Белия дом пък твърдят, че влизането на територията на САЩ не е принципно право, а привилегия. И изобщо не искат да чуят за някакво нарушение на Конституцията. Няколко американски съдилища вече отслабиха декрета, а съдебното решение по главния казус трябва да бъде взето през февруари. Съвсем редки са обаче случаите, в които съдът обявява даден декрет за изцяло невалиден.

Редакцията препоръчва

Реклама